Вашето дете има блестящи сини очи? Изчакайте първия рожден ден, за да кажете дали ги е наследил от мама или татко, защото цветът би могъл да се промени: меланинът, отговорен за оцветяването на ириса, влияе през първата гадина от раждането на детето. И ако забележите леко потрепване, не се плашете – в първите месеци на живота е нормално.

Току що сте родили и веднага след като вземете детето си в ръце, се вглеждате в очите му. И един от първите въпроси, които си задавате е: Какъв цвят са неговите очи? Но за да разберете точния им цвят, ще трябва да почакате поне докато навърши една година.

Когато се роди едно дете, очите му са винаги сиви или сини, защото меланинът е в малки количества. Цветът на ириса, както и цветът на кожата и на косата, зависи от количеството меланин. На практика меланинът се произвежда от специални клетки, наричани меланоцити, които се активират чрез светлината. Преди раждането малкото е престояло 9 месеца на тъмно, затова меланоцитите се активират след раждането и завършват своята работа около първата година. Следователно само след първия рожден ден на Вашето дете ще сте наистина сигурни какъв цвят са очите му.

 Детето Ви ще има сини очи, ако неговите меланоцити произвеждат малко меланин, и обратното, ако произвеждат по-голямо количество, те ще са зелени или лешникови. Когато меланоцитите са много активни, очите ще са кафяви (най-разпространения цвят).

Цветът на очите се определя от наследствен  ген, но не е установено правило, както се мисли обикновено.

Цветът на очите на бебето е заложен генетично, наследява се от родители, баби и дядовци

  • При двама родители със сини очи има по-голяма вероятност тяхното дете да е със сини очи, но не винаги е така.
  • При двама родители с кафяви очи има по-голяма вероятност очите на детето им да са кафяви, но и това не е гаранция.
  • Ако един от родителите има кафяви очи, а другият сини, вероятността да наследи очите на единия или на другия родител е еднакво голяма.
  • Ако някой от бабите и дядовците има сини очи, а родителите са с кафяви очи, вероятността детето да има сини очи е голяма.

Специфичните движения на очите при новородените

Бебетата се раждат с неопределен цвят на очите и често се наблюдава разногледство при тях, което изчезва с времетоОсвен цвета на очите, през първите месеци родителите с притеснение забелязват, че децата са малко разногледи, но това е съвсем нормално. По-голямата част от развитието на очите се дължи на мозъка. Едно от големите предизвикателства за мозъка е да координира движенията на двете очи в една посока. За да бъдат тези движения хармонични, двете полукълба на мозъка трябва да си сътрудничат, като анализират информацията и направляват движенията на очите в желаната посока.

Възможно е до края на втория месец детето да има затруднения да проследява с очи движенията на една люлееща се играчка, но след втория месец то ще е способно да движи очи от ляво надясно и обратно, спрямо посоката на люлеене на предмета.

Другата голяма промяна в зрението се случва в шестия месец. На тази възраст двете полукълба на мозъка са в добри отношения и двете очи винаги заедно проследяват нещо, което искат да видят. Тогава очите би трябвало да се движат в една и съща посока, дори ако едното в този момент е затворено. За да проверите дали са координирани движенията на очите, покрийте едното око и след това го открийте изведнъж и вижте дали и двете са насочени в една посока или не.

Понякога формата на главата на малкото дете създава илюзии за някакви дефекти в очите, но не е така. Например ако едно новородено има по-голям носов мост, очите може да изглеждат неестествено вдлъбнати. Но можете да споделите тревогите си с Вашия педиатър, за да получите по-подробно разяснение.

Ако след шестия месец наблюдавате някакви аномалии при движението на очите, е необходимо да се консултирате с лекаря на детето Ви. Причината може да е, че едното око вижда по-добре от другото. Това е така нареченото замъглено виждане. В този случай е важно да се вземат мерки възможно най-скоро, по възможност преди третата година. Терапията зависи от сериозността на проблема. При някои деца се поставят лещи или бленди на окото с цел да насочат вниманието на мозъка към по-малко развитото око.