Децата, смазани от родители егоисти, са осъдени на нещастие

Депресираните възрастни с ниско самочувствие, недостатъчно човешка топлота, конфликтно поведение (следователно проблематично), психически натоварени, неспособни да споделят емоциите и преживяванията на децата си, са определено неефективни. Едно пълзящо нещастие, съпътстващо целия живот, което се корени много често в детството, и е в резултат на дълбоко погрешни взаимоотношения между родители и деца. Този проблем днес е очевиден и нараства сред младите мъже и жени, и ако не бъде решен навреме, заплашва съществуването на голяма част от новите поколения.

Един проблем, който се очертава в своята драматичност както в периоди на кризи в семейството, така и в случай на развод. Освен това този проблем може да се види и при консервативните двойки с деца, които дори не мислят да се разделят, но непрекъснато акумулират конфликти и вечни негодувания.

Защото, с риск да се приеме като някаква баналност, работата на родителя остава най-трудната, отговорна и сложна задача, която съществува. Анализът се концентрира задължително там, където възниква проблемът, а именно в случаите на раздяла или развод.

За да можем да определим значението на нещастния живот, ще си послужим с помощта на психолозите и психотерапевтите. От разведените двойки с деца около 90% приемат съвместното попечителство по отношение на децата си. Този факт показва растеж на цивилизованост във взаимоотношенията, но според опита на психолозите това не винаги съвпада с липса или поне с понижаване на конфликтите при двойките. Наблюденията им са, че по-голямата част от разводите са тези с много големи противоречия и конфликти, в които децата показват активно предпочитание към единия родител и категоричен отказ по отношение на другия, въпреки съвместното попечителство.

Този отказ води до родителското отчуждение, с други думи, бягство на отхвърления родител от емоционалния и релационния живот на детето. Отчуждението, обяснява психологът, е явление, което не води непременно до психически проблеми, напротив, в сравнение с трудните всекидневни ситуации на двамата родители, това може да се превърне в едно облекчение и за децата, но, разбира се, има неизбежно страдание, което е възможно да бъде преодоляно чрез правилно предаденото послание не само на думите, че те са извървели брачния си път, а родителският продължава, но и ежедневна демонстрация на добри взаимоотношения и уважение.

Изглежда че е много рядко, или по-точно почти не се случва, родителят да не въвлече детето в чувствата си на ярост, негодувание, разочарование, горчивина, които произтичат от една раздяла. И ето – отчуждение, отдалечаване на детето, което отказва да се срещне с родителя след раздялата. Отхвърлянето на родителя (очевидно без наличие на малтретиране) е като да се откажеш от една част от себе си: децата не губят интерес към родителя, защото той не живее с него, отдалечаването не нарушава тази толкова важна връзка. Дори и когато демонстрира гняв или безразличие, това отхвърляне е много болезнено при детето и е свързано с изключително усилие.

Въпреки че не е подкрепено от научна гледна точка, се наблюдава и синдром на родителско отчуждаване, което предполага прехвърлянето на цялата отговорност на един от родителите, който с поведението и думите си, обуславя поведението на детето.

И после, има и друга научна гледна точка, която се опитва да разбере причините, които водят детето до отхвърляне, според която множество фактори си взаимодействат и могат да си повлияят взаимно. Факт е, че преодоляването на отхвърлянето от страна на отхвърления родител води до възобновяване на конфликта: необходимото прибягване до трибунали, адвокати, социални работници, което няма нищо общо с правилното и спокойно психическо развитие на детето. Адаптацията на детето след раздялата е проблем, свързан с неразрешените проблеми на възрастните, които обикновено в такива случаи са лабилни личности, с нарцистични комплекси и склонни към драматизиране.

Такъв родител е склонен да не си дава сметка за възрастовите различия между себе си и детето и, воден от собствените си чувства, влиза в коалиция с детето си и създава конфликт и нелоялно отношение към родителя „предател”. Освен това ролите родите-дете се променят: детето се превръща в родител,  който е натоварен с ролята да успокоява и да се грижи за разочарования и „предадения”. Тези объркани взаимоотношения, наред с драматичните ситуации, вариращи от самосъжаление до обвинения и компрометиране на другия родител, водят детето до състояние на обърканост, безпокойство и стрес, което нарушава психическите му функции. Появяват се симптоми на депресия и тревожност. С други думи, детето се превръща в едно нещастно малко същество, жертва на своите егоистични родители.