Напрежение и тревожност у детето – как да ги видим и какво да правим?

Тревогата или безпокойството е едно от най-неприятните усещания, което изисква незабавна реакция, особено в патологичното му проявление. Наблюдава се и друг тип безпокойство, което е нормално. Това е една естествена емоция, която е характерна за всички човешки същества. Тя е генерирана вследствие на стрес, който провокира индивида да предвижда събитията, преди да са се случили. В тези случаи тревогата може да се разглежда като еволюционна функция, свързана с оцеляването на човека. Да предвиждаме и преценяваме ситуациите и опасностите означава да реагираме по адекватен начин на случващите се събития. Освен това в научните среди се налага тезата, че безпокойството в оптималния си вариант е отлична предпоставка за най-добрите и качествени постижения. Този тип безпокойство е позитивно. То помага да балансираме между външния свят и нашия вътрешен. То ни прави способни да се изправяме пред проблемите в живота и да ги разрешаваме, подобрявайки собствения си начин на живот. Тревожността е фактор, стимулиращ развитието, но когато е прекалена или ниска, причинява страдания и неспособност на индивида да се справи дори и в най-банални ситуации. Неправилното оценяване на дадена случка, провокирано от висока или прекалено ниска тревожност, може да доведе до усложнения в живота и да се отрази негативно върху самочувствието на човека.

Тревожност при децата

В последните години броят на децата, при които се наблюдават специфични симптоми на тревожност и напрежение, достига ниво, което предизвиква обществена тревога.

Преди всичко трябва да се подчертае, че не е лесно при децата да се разграничи нормалната от патологичната тревожност. Тя е нормална и предвидима в определени моменти при растежа, при евентуален развод на родителите или когато децата остават сами на тъмно или при гръмотевична буря. Къде да се търси границата? Кога при по-малките деца безпокойството се разглежда като клиничен случай? Отговорът на този въпрос се намира в поведението на детето: ако тревожността пречи на обичайните ежедневни дейности и прави реализацията му трудна, ако детето страда в училище, у дома или в компанията на приятели. Освен това при малките главоболието, повръщането и коремната болка могат да са вследствие на безпокойството. Ако детето често плаче, показва нервност и необясними психически симптоми, се запитайте дали това не е нервно разстройство, провокирано от тревожност.

Малко преди юношеството при 12-13 годишните се наблюдава постоянно раздразнение и гняв,  предизвикани от безпокойство, породено от всичко. Проявяват се специфични фобии и обсесивно-компулсивни разстройства. За съжаление, при тази възрастова група безпокойството се бърка с друг вид разстройства.  

Причини за тревожност при децата

1. Генетични: биологична предразположеност
2. Жизнена среда: условия на живот, начин на възпитание и отношение на родителите
3. Личностни: прекалена емоционалност и зависимост от близките

Причините за нарастване броя на децата с разстройства от този тип в голямата си част трябва да се търсят в личните истории на тези деца и техните родители, но също и в околната среда: цивилизацията се е променила, а заедно с това и семейството и взаимоотношенията в него. Имаме дигитална революция, която формира нов модел на взаимоотношения. Междувременно все по често се наблюдават симптоми като отчаян плач, възбуда, безсъние, повръщане, нощни кошмари, припадъци, сърцебиене и замайване. Родителите играят основна роля в тези случаи. Много често те са твърде грижовни към своите деца заради факта, че често отсъстват от живота им. Случва се така, че родителите са с децата си само в почивните дни. Това провокира едно нездраво чувство на вина, което определя от своя страна и взаимоотношенията родител-дете. Детето винаги трябва да може да разчита на родителите си поне половин час на ден.

Понякога неврозите се предават директно от майка на дете дори по време на кърмене на подсъзнателно ниво. Нейните страхове се прехвърлят при взаимоотношенията с новороденото. Друг фактор, причинител на безпокойството, е раздялата на родителите, при която детето е лишено от обичан човек. Реакциите в този случай са силен плач, породен от усещането за нещо необичайно и неразбираемо за него. В резултат на тези събития се появяват чувството на страх, треперене и гадене. Често кризите на тревожност след раздялата при по-големите деца са съпроводени от нежелание да посещават училище и да не могат да заспиват при отсъствие на родителя. Освен това някои от децата изпитват голяма трудност да остават сами на места, далече от родителите си. Те усещат ирационален, нереалистичен и постоянен страх, че може да се случи нещо лошо на единия или другия им родител. Имат често кошмари вследствие на раздялата.

При по-малките се развиват различни фобии, характеризиращи се с постоянен, натрапчив страх от определени предмети, животни и ситуации, които препятстват нормалното им развитие. При детето прекомерният страх се превръща във фобия, която влияе на нормалния му живот и на взаимоотношенията в семейството му. Когато детето започне да се държи странно, да изпълнява специални ритуали – да подрежда обектите винаги в обичайния ред, да ги докосва по странен начин, да отделя необичайно много време при обличане и т.н., това означава, че сте изправени пред проблем.

Съществуват много страхове при деца с тези заболявания. Те изискват внимателен и точен контрол. Това не е достатъчно и по силите единствено на родителите. Разбира се, тревогите и страховете са широко разпространени при децата и в повечето случаи са нормални за възрастта, но когато родителите забележат в детето си прекалено безпокойство, страх или странно поведение, е уместно да се обърнат към специалист, който да реши проблема. При навременна намеса ще са достатъчни няколко сеанса, за да се върнат децата към нормалния си начин на живот, но освен това ще предотвратят задълбочаването на проблема.