Ярост и агресивност при децата

Вероятно всеки родител си е задавал въпроса нормално ли е децата да са така агресивни във взаимоотношенията си с околните и особено във взаимоотношенията с другите деца на тяхната възраст? Дали това поведение е нормално от гледна точка на психологията, или е нормален стадий от процеса на растежа? Ако се замислим за момент, възрастта и зрелостта вероятно оправдават жестовете на агресивност и това не е непременно агресивно поведение. Поведение, което се определя като агресивно, се базира на умишлени действия, а при децата, преди всичко по-малките, тези физически резки реакции са плод на други причини, те комуникират с жестове чрез тялото, защото все още не могат да се изразяват с думи. По-малките хвърлят дори играчките си, с цел да ги счупят: това агресивност ли е? Дори и това най-вероятно не е, по-скоро е желание да разберат как са направени предметите или да видят ефекта от действието в един свят от индивиди и предмети, в който все още не успяват да влязат по правилния начин.

Агресивността е една от възможните реакции да се изрази чувството на ярост, която може да се определи като инстинкт за отстояване и защита на личните чувства, личните нужди и личните неща.

Агресивната реакция на бебето, което ни рита с крачета, когато му сменяме памперса, защото не иска да бъде сложено да спи, е отговор на Вашата агресия спрямо него, агресия, на която е безпомощно да се противопостави и която произлиза от този, когото обича. Вие го събличате, миете го, прекъсвате игрите му по причини, които то определя като безсмислени и против волята му. Какви реакции очаквате? Тази деструктивна агресия, когато детето е много малко, би могла да го ужаси, виждайки собственото си тяло да се търкаля насам-натам без контрол.

Гневът на практика може да доведе до действителни агресивни действия (вербални или физически):

• Поради невъзможност да се справят в дадена ситуация чрез хвърляне на предмети.
• Чрез лошо отношение към възрастни и връстници като ги удрят или им казват неприятни неща, които са ги засегнали по един или друг начин.
• Към себе си – изпадат в кризи като се хвърлят на земята или си удрят главата, или се самонараняват със шамари.

Имат проблеми и със съня или на храната, което може да се дължи на потискан гняв, което ако не бъде разбрано като искане за помощ и внимание, може да има нежелани последици. Често родителите се опитват да защитят децата си като избягват ситуации, които провокират гняв, или отстъпват на капризи и дори абсурдни претенции. Имайте предвид, че гневът в някои ситуации е нормална реакция, която трябва да се овладее с Ваша помощ.

Какво да правите тогава?

Трябва да му помогнете да прояви тези чувства, които не познава, но чувства, че кипят в него. Може да ги насочите да изразят гнева си чрез рисуване или игра.

Изправени пред кризата на гняв на Вашето дете, не се ядосвайте и не крещете – невъзможно е да го потушите по този начин. Охладете чувството с едно решително НЕ, ако прекалява, или деликатно го ограничете физически, ако има опасност да се нарани. Така то ще знае, че ако загуби контрол, Вие ще сте там, за да го предпазите. Необходимо е да знаете, че Вие трябва да научите детето на допустимите граници, в които може да проявява чувствата си. Когато се успокои, с малко и ясни думи можете да му обясните защо поведението му е неправилно и вредно за него и околните.

Помогнете му да се научи как да канализира и управлява чувството си на гняв. Не бива да подценявате това чувство на Вашето дете, а трябва да го убедите, че разбирате основанията му. Гневът не трябва да бъде потискан или пренебрегван, а изразен по правилния начин така, че да не натоварва психиката на детето.

Не употребявайте ултиматуми от типа „ако правиш така, няма да те обичам вече”, защото детето Ви ще се почувства виновно или лошо, а може би има право да е гневно. Това е неговият спонтанен и естествен начин на изразяване – Вашата роля е да промените начина, а не чувството.

Дайте му добър пример чрез Вашето поведение. Забранете си да губите търпение за дреболии, да се карате с партньора си, да проявявате всяка форма на насилие, особено пред детето. Чрез такова разумно поведение Вие ще дадете на детето си един ценен урок – гневът не трябва да се изразява с агресия.

Не допускайте гледане на видеоигри и телевизионни програми с насилие, защото са лош пример, изнервят и провокират негативни реакции у децата.