Защо децата казват винаги не?

Бунтарското „не” на двегодишните

Ангелчета, внезапно превърнали се в дяволи. Капризни, казват винаги „не”, тропат с крачета и предизвикват всички около себе си. Едва навършили 2 години, те навлизат в нова фаза от живота си, характерна с по-голяма независимост и самочувствие. Всичко това без никаква причина – ужасната фаза на НЕ-то. Само на 2 годинки без видима причина, внезапно и без предупреждение, започва да се бунтува срещу властта на родителя. Тези кротки и сладки, прекрасни и винаги усмихнати, гальовни и любвеобилни деца се превръщат в един момент в дяволи: капризничат, изпадат в гневни настроения, удрят с крак, а в някои от случаите се просват на пода и започват да се мятат и крещят или плачат. НЕ е отговорът на всеки невинен въпрос, отправен към тях. Дори неща, които харесват, предизвикват отказ.

Обикновено не трае повече от една година, понякога само няколко месеца. Но е фундаментална и много деликатна фаза в растежа на детето, което започва да осъзнава своята индивидуалност, отделя се от Вас и посредством отричането, налага своята нужда от независимост и самостоятелност. Те са в търсене на своята индивидуалност, която е различна от Вашата представа. В известен смисъл, може да се каже, че те търсят себе си.

Много, много мъчително за едно двегодишно дете. Лутайки се между нуждата от протекция, защото инстинктивно знае, че има нужда от сигурност, и стремежа да се противопостави на всичко, защото задушава инстинкта му за самоутвърждаване, това е много объркващ процес както за малкото дете, така и за родителите. Това е причината за НЕ-то, необяснимите капризи, отрицанията и бунта срещу всичко: детето Ви търси път. В същото време то е уплашено и това го разстройва и ядосва.

Съвети за родителите

Преди всичко Вие трябва да знаете, че това е временна фаза, която ще премине. Почти всички деца я изживяват без никакъв проблем. Това не означава, че не е мъчителен и трудно управляем процес, който трябва да приемете и преодолеете без уговорки. През фазата на НЕ-то трябва да се въоръжите с търпение и да установите линия на поведение, такава че да не изпадате в криза и преди всичко да запазите спокойствие:

• Малко правила, но ясни. Това правило би трябвало да важи винаги, но в този деликатен момент е още повече наложителен, преди всичко за Вашето дете: многото правила объркват мъничето и не му помагат да разбере същественото. Установете само тези, които според Вас са най-важни и ги поднесете по подходящ начин, така че детето Ви да ги възприеме и да ги уважава. Позволете му обаче да избяга от останалите, по-маловажните. Това е начин да направи разлика между важните и второстепенните правила.
• Запазете спокойствие и търпение и не влизайте в спор. Дори в края на деня да се питате дали сте се справили, дори на моменти да Ви се струва, че полудявате, дори да сте убедени, че всичко е извън Вашия контрол, знайте че не е така. Бунтарският период ще премине без да остави следа. Ако сте успели да установите добри отношения с детето си и сте в състояние да ги поддържате без да го притискате, ако успеете да намерите начин за комуникация с него и преди всичко, ако сте търпеливи и спокойни, всичко ще мине добре и ще се разминете с ужаса с едно мигване на очите. Не го приемайте твърде лично. Не поставяйте под съмнение Вас и Вашето дете. Не се съмнявайте – Вие сте добър родител, а то е само едно дете, което търси своята посока и се нуждае от Вас, за да я намери.
• Научете се да се договаряте. Безполезно е да се налагате, да плачете и да наказвате. Пред едно НЕ на Вашето дете бихте могли да  противодействате чрез дипломация… Всъщност, ако детето Ви търси своята автономност, накарайте го да повярва, че я е намерило. Важно е да го откъснете от колебанията му и да го насочите натам, където искате да бъде. Вашето дете се противопоставя, защото не иска да прави нещата, които Вие искате да прави, затова накарайте го да повярва, че е негово желание. Предложете му алтернативи, които всъщност устройват и Вас. Обикновено функционира.

Фазата на отрицанието е временна, и другите майки преди Вас са минали през нея. Вие трябва да се примирите с това за определен период от време, защото е част от растежа на Вашето дете. То няма никаква вина. След това те минават в друга фаза и променят отговора, започват да казват и ДА. Дори започват да Ви поучават, да обясняват, изглеждат малки възрастни и Вие започвате да дишате по-леко и да виждате светлина в тунела.