Преживяванията в гората, разходките в парка... забелязва се някакво връщане към природата напоследък. Възстановяването на вярата ни към земята, животинския и растителен свят и връзката с природата изобщо развива детето и е важна за развитиеto на интелектуалните му способности.

Децата са част от природата, тя подпомага развитието им физически и емоционално

Човешкото същество е един от елементите на природния свят. Дори и да имаме намерение да го забравим или да се отнасяме като че ли сме нейни господари, съществува в нас, независимо дали сме възрастни или деца, някаква вродена потребност да влизаме в контакт с природата. В литературата тази склонност към принадлежност и връзка с природата се нарича биофилия.

Срещите с други живи същества  – растения или животни – и с други елементи от околната среда ни кара да се чувстваме по някакъв начин част от глобалния свят: не можем да отделим опита на петте сетива, положителните или отрицателни емоционални преживявания, които тази среща предизвиква (привличане, отвращение, спокойствие, страх и радост). Ние изграждаме нашия когнитивен опит, нашите мисли, спомени и нашите бъдещи способности да влизаме във взаимоотношения с другите човешки същества точно на базата на останалите в нас впечатления от тези срещи, въздействали върху нашите сетива чрез физическия контакт.

Любовта към природата е фундаментално важна за еволюцията на адаптивните способности на представителите от човешкия род. Тя развива специфични умения, които са необходими на индивида в природната среда и провокира развитие на говора и културата на поведение. Освен че спомага за развитие на способностите на всяко отделно дете, тази любов към природата подпомага растежа на физическото му, емоционално, когнитивно и социално ниво.

Да прекарват сред природата, да наблюдават, да влизат в контакт с нея и да се грижат за растенията и животните помага на децата да изградят позитивно и уважително отношение към живите същества от друг вид, да познават, разбират и приемат биоразнообразието и да развият представите си за място, време и ритъм на природните процеси.

 Контактът с природата позволява на децата да се докоснат и разберат необходимостта от всички фази на жизнения цикъл: раждане, растеж, смърт, отделяне, трансформация. За децата и за възрастните, които усещат осезателно тази вродена връзка с природата, става възможно да направят връзка между привидно контрастиращи преживявания, положителни и отрицателни, в един общ глобален план, който разкрива взаимоотношенията между жизнената и генерираща енергия на "външния свят" и вътрешната творческа и трансформираща енергия на човека.