Въображаемият приятел при децата – фантазия или психическо разстройство

Какво трябва да направите, ако Вашето дете играе, говори и се кара с невидим приятел?

Въображаемият приятел е присъстваща фигура при децата в предучилищна възраст и ако попитате психолозите, те ще Ви кажат, че става дума до едно измислено положително творение от въображението на детето, за което не трябва да се притеснявате.

Ако когато детето Ви играе или ако вечер, след като го сложите в леглото, говори и се кара с пухена или друга играчка, или с невидим приятел, не означава, че има разстройство, а само че преминава във фаза, която засяга 60 процента от децата между 3 и 9 години. През този период то вижда в своя въображаем приятел една специална фигура, която може да бъде майка, брат и т.н., чрез която се справя с тревогите, страховете и притесненията си.

Какво не трябва да правите, ако детето Ви има въображаем приятел?

Преди всичко е много грешно да се шегувате с детето, което твърди, че има „компания”, с която играе, говори и я нарича по име. Така че не засрамвайте детето си, когато твърди, че не е само. Не му казвайте, че неговият приятел не съществува и че то си го е измислило. Но не бива да поддържате и обратното – че съществува. Дръжте се така, като че ли наистина е там, без да подчертавате и насърчавате фантазиите на детето. Този въображаем приятел както е дошъл, така и спонтанно ще си отиде след определен период от време. По-скоро се опитайте да говорите с детето, за да разберете дали има нещо, което го тревожи или притеснява.

Въпреки че психолозите ни убеждават, че въображаемият приятел е нормално явление в определен етап от развитието на детето, ще е добре да се поставят под въпрос причините за появата му. Децата, които страдат, когато са отдалечени от родителите си, които трудно преодоляват промените, раждането на по-малкия брат или сестриче, постъпването в детската градина, липсата на достатъчно внимание или желанието им да бъдат разбирани – кой може да го направи по-добре от въображаемия приятел, който е винаги готов да ги подкрепи и разбере безрезервно?

Тази фигура може да бъде в образа на майката, бащата, братчето или някой, чието отношение детето усеща като отчуждение и по една или друга причина усеща липсата му. Например, ако майката липсва по цял ден поради естеството на работата си, може би въображаемият приятел ще играе ролята на майка в часовете, когато тя липсва, или ако е единствено дете, ще покрива липсата на братчето, което би искало да има.

Често въображаемият приятел има характеристиките на емоционално близък човек, но понякога е фигура със свръхчовешки сили  –  така нареченият „супер герой”, способен на необикновени неща, който помага на малкото дете дори в ситуациите, когато се налагат магически умения.

Въображаемият приятел е фигура, която играе компенсаторна роля в определен момент от живота на детето. В известен смисъл той защитава и предпазва психиката му в моменти на тревоги и притеснения. Но внимание – рано или късно той трябва да си отиде.

Кога да започнете да се притеснявате?

Ако детето, когато навърши 10-11 години, все още не се е разделило със своя въображаем приятел, странейки от истински взаимоотношения и социализация със съученици и съседи, показва затворен характер и затруднения при завързване на контакти с други деца, това е индикация за проблем. В такива случаи ще е по-добре да се консултирате с педиатър и ако е необходимо със специалист по детска психология.