Десет грешки, които не трябва да правите с второто си дете

Както се случва при всички деца, с пристигането на малкия брат или сестра родителите, заети с ангажиментите си към новороденото, може да оставят съвсем несъзнателно на втори план първото си дете и по този начин да го накарат да се почувства самотно и отхвърлено.

Как да предотвратите чувството на изолация на първородното си дете?

Според психолозите раждането на второто дете е един много деликатен момент за семейството – променя се вътрешната динамика и равновесието в отношенията. Не винаги второто братче или сестриче се приема от първородното дете с ентусиазъм. Понякога в голямото дете се поражда чувство за съперничество спрямо новия член. Оказва се, че по-големият брат или сестра трябва да споделя с този „непознат натрапник” любовта на родителите си. Чувството на ревност е естествено. По-голямото дете се чувства изоставено и изместено от ролята му на най-обичано дете и е неизбежно да се опитва да привлече вниманието.

Но как да се справите със ситуацията? Кои са по-честите грешки, които се допускат?

1. Не определяйте ревността на детето Ви като отрицателно чувство и не го винете. Вашата задача е да неутрализирате чувството на ревност. Трябва да убедите детето, че чувството на притеснение или страх са неоснователни. Играта може да е подходящ инструмент. Тя ще накара детето Ви да се почувства разбрано и успокоено. Опитайте се да поднесете под формата на приказка идването на новороденото. Може да използвате пухени играчки или кукли. Спрямо тревогите на детето се опитайте да му разясните чрез игра, че това, което се случва, не бива да го притеснява, а да го радва.
2. Изисквате от първото си дете да порасне. С пристигането на второто дете не искайте от първото да порасне изведнъж. Това ще го накара да мисли, че вече е загубило позицията си на любимеца вкъщи заради новороденото. Дори да е по-голямо от другото, то все пак е само едно дете. Страхът, че новото братче или сестриче ще заемат мястото му, ще засили чувството му , че е изоставено, ако бъде лишено от обичайното внимание и грижи.
3. Да му повтаряте, че вече е голямо. Да му казвате, че е голямо, ще е грешка, както и да му казвате, че има нужда от новороденото. На практика то не е способно да го възприеме. Това би означавало да го натоварите с отговорност, която е невъзможно да понесе.
4. Да критикувате поведението му. Нормално е първородният Ви син или дъщеря да има в този особен момент нетипично регресивно поведение за неговата възраст. То иска да бъде хранено, напикава се в леглото, иска биберон. Не се притеснявайте. Това е временно поведение, което е предизвикано от усещането за загуба на позициите му на „малкото в дома”.
5. Да чувствате вина, че никога не правите достатъчно. Да се страхувате, че няма да успеете да обичате достатъчно второто си дете и притеснението, че ще отнемете нещо на първото, са притеснения, които са общи за всички родители. Опитайте се да разберете тези страхове реални ли са или са свързани с Вашето минало.
6. Пренебрегвате капризите на Вашето дете. Да бъдете прекалено снизходителни пред претенциите му е вредно. От първостепенно значение е да държите на правилата, които сте установили, за да избегнете загубата на всичко, което е направено на образователно-възпитателно ниво, и да избегнете капана на договорките.
7. Да се възхищавате твърде много на второто си дете. Когато се роди едно бебе, е нормално да го оценяваш и да му се възхищаваш. Налага се обаче да не прекалявате в присъствието на първородното, за да не отключите механизмите на ревност и съперничество. Дори когато майката е заета да отделя повече грижи за новороденото, задължително е да посвети поне един час от ежедневието си изцяло на по-голямото дете. Прекарвайте известно време само с него, играйте заедно, излезте на разходка. Това ще му помогне да разбере, че не само татко, но и мама са там специално заради него. Важно е да го накарате да разбере не само с думи, но и с конкретни жестове, че сте там и че любовта Ви към него, дори след появата на новото дете не се е променила.
8. Да закриляте твърде много по-малкото дете. Дори когато новороденото има нужда от повече грижи в сравнение с голямото братче или сестриче, е важно родителите да използват еднакви възпитателни методи и поведение спрямо двете деца. Показвайки голямата си привързаност към новото бебе, ще постигнете само негативни резултати относно голямото дете е ще изострите съперничеството му. Много е важно големият брат или сестра да се довери на по-малкото. Включвайте го в отглеждането на новороденото чрез игра например да Ви подаде един памперс или дрешките на малкото братче и други.
9. Да правите сравнения между двете деца. За да не създавате ревност между братчетата, като „ с него беше по-трудно” или „ той беше по-добър”, забранете си сравненията. Важно е да не създавате усещане за малоценност на по-голямото. Ако гледате заедно видеозаписи с него като малко, ще му помогнете да си спомни колко грижовни сте били с него и да го успокоите.
10. Да посветите цялото си внимание на новороденото. Много е важно по-голямото дете да се усеща еднакво обичано от мама и от татко. Детето в този необикновен момент има чувството, че е лишено от ролята му на единствено дете, затова е важно да му засвидетелствате по-голямо внимание. Например, когато някой донесе подарък на по-малкото братче, не го оставяйте да се чувства изключено. Как? Набавете си у дома символични подаръци за него, които в подобни случаи да извадите. Така Вашето голямо дете ще асоциира появата на своето братче като своеобразен празник.

Опитайте се да използвате дадените Ви по-горе съвети за доброто на детето Ви. Така ще му спестите отрицателните емоции, като ревност, завист, дори омраза, които увреждат психиката и осакатяват не само взаимоотношенията му в семейството, но и цялостния му мироглед и поведение в обществото.