Няколко съвета в помощ на майките на малки деца

Гняв, страх, завист, ревност, тъга са негативни емоции, но те имат и своите преимущества: помагат на децата да порастват.

Фрустрацията пред една неработеща играчка, гневът от поредното Ви НЕ, страхът от първия учебен ден или първия изпит. Това са сигурно капризи? Разбира се, че не. Дори те да се проявяват драматично, са нормални реакции на едно уплашено дете и имат своя положителен ефект, при условие, че децата се научават да разпознават тези настроения. Това е първи етап на растежа, който ги подготвя като по-големи да посрещат със спокойствие подобни или по-сложни събития от живота, добри или лоши. За да разбере какво чувства, детето Ви има нужда от Вашата помощ, от помощта на мама и татко, които не трябва да критикуват и забраняват емоциите му, а да ги изучават и управляват. Психолозите, които се занимават с проблемите на подрастващите, съветват да използвате ДА за всяко нещо, което води до психическото израстване на Вашето дете.

Изследванията по хуманитарни науки показват, че децата, които изразяват емоциите си спонтанно, са по-съпричастни и развиват по-добре познавателните си умения. За да расте Вашето дете сигурно в себе си, стимулирайте го да бъде самостоятелно. Малките постижения на самостоятелност са фундаментални за хармоничния растеж на детето Ви.

Ето защо една от първите стъпки, които трябва да направите, е да изградите основните му навици: да се облича, измива, да поставя на място играчките си. Това са наглед незначителни, но важни стъпки, които изграждат самочувствието му и разгръщат полето му на самоизява. Да, но как и преди всичко кога може да го насочвате към самостоятелни изяви? Едно самостоятелно дете е щастливо, защото се чувства сигурно и способно, следователно, колкото по-скоро то стане такова, толкова по-добре.

Деца: как да ги научим да се хранят самостоятелно?

Включете детето в процеса на готвене и го научете да се храни самостоятелно като използва прибори за храна и салфеткаХраната лети във въздуха, те се подхлъзват под стола, Вие губите търпение и вечерята се превръща в изтезание. Налага Ви се да наложите някое правило за добър тон. Най-лошият кошмар е, когато се вечеря навън. Къде Ви се иска да потънете, когато при поднасянето на вечерята в ресторанта, детето Ви възкликва: Отвратително е!, а в края на вечерта то е някъде под масата. Според проучвания 6-7 годишните са класически пример на лошо поведение: 20 процента от тях не спазват никакъв установен етикет, а 35 процента се хранят с отворена уста. Така се получава, когато детето се храни по задължение. Психолозите ни учат, че храненето трябва да се превърне в споделено удоволствие. Лошото поведение се предотвратява, когато включите детето в процеса на приготвяне на храната. Това е първата стъпка, която трябва да направите, за да предизвикате интереса му към храната и да го научите на добрите маниери в процеса на хранене:

  • Да не си отклонява вниманието, когато се храни;
  • Да използва приборите за храна;
  • Да се храни със затворена уста;
  • Да използва салфетка.

Културата на хранене е един от първите възпитателни процеси, последван от подреждането на играчките, миенето на зъбите и други, което ще направи самостоятелно Вашето дете, което пък от своя страна ще доведе до неговото самочувствие на пълноценен човек.

Родители и деца: важността на диалога

Какво чувство на безсилие Ви връхлита, когато не успявате да проведете разговор с детето си! Познато Ви е. Какво е нужно да направите? Все пак решение има.

За да може детето да спазва определени правила, трябва да водите диалог като родител и да разбирате нуждите му.

Открийте ефективни правила, чрез които можете да комуникирате с детето си, защото диалогът е много важен във Вашите отношения. Общуването с дете е като да запалиш един огън, да го поддържаш и наблюдавайки го, да се изумяваш на неговата красота и топлина. Още от раждането си децата са изключително любопитни и възприемчиви: говоренето, четенето на приказки, пеенето на песнички предизвиква първите искри у новороденото, чрез които то успява с огромни усилия на цялото си същество да произнесе първите си звуци, използвайки цялото си тяло.

Колкото повече време прекарвате с децата, толкова повече огънят се поддържа жив, тяхната автобиографична памет се обогатява, а с това и тяхното самочувствие укрепва. Разни представи се зареждат една след друга, конструирайки към третата и четвъртата годинка понятието за минало и бъдеще. И на тази възраст, ако сте посели семената добре, започва необуздан порой от въпроси.

Защо, Как, Какво? – да кажеш „не знам”, „не сега”, „или ще разбереш по-късно”, би било една голяма грешка. Защото с техните питащи широко отворени очи те търсят отговор не само от Вас, но и от света, който ги заобикаля. Това е естественият неотменим глад за познание, чрез който те порастват. Така стъпка по стъпка, въпрос след въпрос, чрез общуването вкъщи, създавате добрите навици у детето си да изрази своите мисли на глас, да обясни гледната си точка и така създавате отношение към нуждите на всеки един от вас. Да поддържате на ниво диалога помежду си е  ценно преимущество, което ще Ви послужи  в годините на тийнейджърството, когато Вашето пораснало дете ще е по-мълчаливо и по-дистанцирано. Междувременно, комуникирайки си непринудено, Вие ще запознаете децата си със света, ще му помогнете да открие своите мечти и да формира моралните си ценности без предразсъдъци и притеснения, предизвикани от външни фактори.

Открийте какъв тип интелигентност има Вашето дете

Талантът не винаги се демонстрира и не се изразява чрез добрите оценки в училище. Често детето, което създава проблеми, притежава неподозирани качества. Тук експертите Ви насочват как да ги разпознаете. Опитайте: то ще използва своите ресурси, а Вие ще го обичате още повече. Не е необходимо да търсите, за да разберете каква интелигентност има детето Ви – вече всичко е пред очите Ви. Вашето дете Ви показва без да иска какво трябва да разберете, как да се държите с него и какво да направите, за да расте по-правилно и хармонично. Познавате неговия темперамент, неговите вкусове, знаете какво го безпокои, от какво се въодушевява: въз основа на това ще помогнете на детето си да разгърне способностите си, които понякога могат да Ви изненадат или направо да Ви притеснят малко. Но Вие ще успеете инстинктивно да се ориентирате какъв арсенал от методи да използвате, за да го превърнете в удовлетворено от себе си дете. Във Вашите отговорности  влиза и тази мисия.