Обучението на детето преди училище

Много от родителите смятат, че техните деца са изпреварили развитието си и решават, че детето им трябва ненавършило още 5 години да започне изучаването на език, а защо не и да се ограмоти музикално с някой инструмент. Но дали е правилен изборът на родителите и как се отразяват амбициите им върху психическия статус на детето? Има много въпроси, които си задаваме за нашите деца, но за да постъпим правилно, е необходимо да знаем преди всичко, че знанието трябва да върви паралелно с емоционалния растеж на детето.

Ако се вслушате обаче в автентичните му нужди, ще разберете, че детето няма никакъв интерес да се учи да чете и пише на 2 или 3 години, както твърдят някои от родителите. Компетентните в тази област казват, че четенето и писането са подходящи форми на знание на по-късните етапи на развитие. На 2, 3, 4 или 5 години децата изучават явленията чрез зрение, слух, вкус, допир или физически контакт. Иначе казано, те получават своите знания чрез сензорни канали, които провокират когнитивните процеси и емоционалните аспекти на тяхната личност. Замяната на тези преживявания с изучаването на четене и писане е начин да замените в съзнанието на детето емоционалните процеси с интелектуални функции, което означава да го лишите от въображение, творчество и да осакатите емоционалната му същност. Истинските нужди на детето трябва да се подхранват преди всичко вземайки предвид психо-физическото му ниво. Аз-ът, който е най-дълбоката част от човешкото същество, е подхранван от усещания, чувства и страсти, което обяснява защо емоционалните преживявания са изключително необходими за растежа на детето. Липсата на емоционален живот създава усещане за празнота, която води до необяснимо страдание и води до подценяване на собствената идентичност.

Родителите, които подхождат към детето с претенциите си, провокират отхвърляне, нежелание към новите знания, но освен това като последица им пречи да се справят адекватно с емоционалните си проблеми. Поради тази причина виждаме деца, които имат високи логически умения, говорят различни езици, но, от друга страна, са с дълбока емоционална нестабилност, или безпокойство и напрежение в отношенията с връстниците си. Те са деца с лошо самочувствие, с неадекватни реакции, което ще обуслови и поведението им като възрастни.

Понякога може да се срещнат и изключения при родителите, които не се впечатляват от ангажираността и трудностите, които изпитват децата им и претендират за перфекционизъм, който рано или късно ще предизвика психически срив. Често този срив се проявява в следваща възраст. Това може да се случи малко преди юношеството, когато детето започва тотално да проявява нежелание да учи, да завързва приятелства и се изолира от реалния живот.

Прекомерната любов на родителите към децата може да ги подведе да предприемат неадекватни решения по отношение на развитието на детето (да го принудят към някои когнитивни дейности или активен спорт, без да се съобразяват с неговите желания и възможности). Това се случва, защото може би тези дейности са били пропуснати от тях, когато са били малки, по независещи от тях причини. Те искат да дадат на децата си това, което не са имали възможност да реализират.

В други случаи мотивите за поведението на родителите се търсят в желанието детето да се идентифицира със самите тях (родителят е толкова доволен от себе си, че държи неговото дете да носи неговите качества и умения).

Причините за радикалните позиции на възрастните по отношение на децата трябва да бъдат преосмислени и променени, така че да не са в ущърб на здравето и правилното психическо развитие на детето. Те трябва да се стремят да поддържат равновесие между любовта и амбициите си.