Чували ли сте някога за изборно мълчание при децата? Това е често срещан проблем в ранна детска възраст, който може да създаде емоционални разстройства. Ето всичко, което трябва да знаете за и как да се отнасяте към дете, което има такъв проблем. Селективното мълчание е разстройство, засягащо децата и е явление, което трябва да буди тревога. Характеризира се с неспособността на детето да говори в някои специфични моменти, въпреки добрите говорни умения. Накратко това е психо-емоционален проблем, все още малко известен, и се проявява предимно извън семейната среда. Да се опитаме да разберем какво е и как да разпознаем селективното мълчание при децата.

Селективното мълчание при децата е психологичен сериозен проблем, който може да е провокиран от травми, насилие или драматични преживяванияКои са причините за изборното мълчание при децата?

Изборното мълчание е разстройство, което в някои случаи може да се прояви между третата и четвъртата година, но може да се забележат симптоми и много по-късно – в ученическите години. Децата, които са засегнати от него, на практика нямат никакъв проблем с говора, но имат трудности да разговарят извън семейството и с непознати, затова често използват по време на общуването жестикулирането и обикновено използват движенията на тялото. Според учените причините за селективното мълчание трябва да се търсят на емоционално и психологическо ниво от различно естество, които са способни да предизвикат проявата му. Между истинските и съществени причини за изборното мълчание могат да бъдат травмите, насилието и драматични преживявания в най-ранна възраст, но има научни хипотези, че мълчанието може да се проявява в някои ситуации, когато детето е напрегнато или се срамува.

Селективно мълчание: какво да правим?

Селективното мълчание е дискомфорт за детето и се превръща в още по-голям такъв, когато изразяването чрез жестове не е разбрано от събеседника. Какво да правим с деца, които страдат от селективно мълчание? Родителят или събеседникът не би трябвало никога да притиска детето при общуването. Да го насилва да говори в тези случаи на практика означава да го притесни още повече. Това не води до нищо полезно. Задачата на родителя е да търси начин да създаде спокойна обстановка, в която детето да се чувства „ в свои води”, за да се отпусне да общува. Никакви упреци, наказания, заплахи и награди няма да помогнат.

В случай че детето прояви селективно мълчание в по-късен период – детската градина или училище, училищният персонал трябва да сътрудничи при създаване на благоприятна среда за спокойствието му, което ще го улесни в процеса на общуване.