На 25 май по целия свят се отбелязва Денят в памет на изчезналите деца. В следващите редове ще Ви запознаем с десет прости правила, на които е нужно да бъдат научени децата, за да се предотвратят и намалят опасните ситуации в техния живот.

Важно е детето да знае, че някои ситуации могат да бъдат потенциално опасни и те могат да се случат не само с него. Разсъждаваме в кои случаи трябва да го научим да крещи, бяга или да търси помощ.

В кои случаи детето трябва да крещи, бяга или търси помощИмаш чувството, че някой стои прекалено близко?

В тълпата или в градския транспорт този човек сякаш те е притиснал: опитваш се да се отместиш от него, а той прави крачка по-близо. Обърни се, погледни го в очите и кажи: „Имам нужда от повече пространство, поместете се, не ме докосвайте, не се приближавайте“. Не обръщай внимание, ако човекът започне да се възмущава, обвинява те, че преувеличаваш, или те нарече глупав/а.

Помни: Твоето тяло си е твоя работа.

Струва ти се, че някой те преследва?

След теб някой върви и не изостава, ти спираш — той също, като в същото време се прави, че гледа на другата страна или звъни на някого. Завива с теб във всяка уличка или двор и има някак странен поглед. Обърни се рязко и изкрещи: „Стига си ходил след мен“ — и побегни насреща му.

Помни: Във въпросите за безопасността няма срамно.

Непознат взима твоя вещ и побягва?

Възможно е това да е скъпа или важна за теб вещ, но да бягаш след непознат възрастен може да бъде опасно. Крещи колкото се може по-силно: „Остави това, то е мое! Помогнете, той открадна моя вещ!“, помоли околоните възрастни за помощ, но не бягай сам след крадеца.

Помни: Ти си по-важен от някакви вещи.

Твои приятели предлагат да говорите на интимни теми?

След комплименти децата трудно отказват на молба.

Предлагат ти да си показвате един на друг интимни части от тялото, да разглеждате снимки, на които те са изобразени, или да ги докоснете и да не казвате на никого за това. Кой предлага – не е важно: дали приятел, дете или възрастен, възпитател, лекар или треньор.

Помни: „Твоето тяло принадлежи само на теб“. Нарушението на интимните граници не бива да бъде тайна за родителите. Не винаги е нужно да чакаш инструкции от възрастен.

На обществено място мама е отишла в някой магазин или до тоалетна и те е помолила да я изчакаш, а в този момент са обявили евакуация и са помолили всички бързо да излязат от сградата. Струва ти се, че трябва да изтичаш за мама или да стоиш и да я чакаш, но по време на евакуация не бива да губиш нито минута, затова не чакай, а бързо тръгни към изхода. Мама знае това правило и ще те търси на безопасно място. Добре е в такива ситуации да имаш в себе си зареден телефон, за да може майка ти лесно да се свърже с теб.

Помни: На първо място е безопасността, после е всичко останало.

След комплименти е сложно да откажеш на нечия молба?

„Колко си умен, колко добре ти се получава, аз никога не бих могъл така, ти си най-добрият, ти си красив, по-добре от теб никой не може да го направи, мога да се обърна с тази молба само към теб“ — тези думи много подкупват: когато човек се отнася добре с теб, е по-сложно да му откажеш. Но комплиментът е озвучаване на твоите достойнства, истина, която другите са забелязали и са ти казали, след комплимента не трябва да следват молби.

Помни: Приемайки комплименти, ти не си длъжен с нищо на отсрещната страна.

Не са ти приятни прегръдките на роднините?

Или целувките на леля, или разговорите за твоите успехи на масата, или въпросите за твоите симпатии, или коментарите за „глупавите“ интереси, или майтапите относно външността ти. Има много неща, които се налага да търпим както от роднините, така и от приятели. Но не бива да бъде така. Ако нещо те обижда или просто нарушава личното ти пространство, го кажи.

Помни: Не си длъжен да търпиш.

Обещал си да пазиш тайна, но тя вреди на нечия безопасност?

Децата трябва да могат да се защитават.

Учили са те да пазиш тайна. Ами ако тази тайна заплашва нечия безопасност? Ами ако в компанията ти са деца, които искат да скрият престъпление: да откраднат нещо, да счупят, да навредят на някого? Ти си против, но те притискат да държиш опасната информация в тайна? Трябва ли да спазваш обещанието си?

Помни: в ситуации, които заплашват безопасността ти, може да излъжеш: „Няма да кажа на никого“. Но щом отново си в безопасност, разкажи за случилото се на възрастен.

Срам те е?

Хората се срамуват да разпитват, да отказват, да казват, когато не разбират нещо, че не им харесва храната, че имат друг вкус, че тяхното мнение се отличава от мнението на болшинството и така нататък. Но запомни: от каквото и да те е срам в живота, ако то касае твоята безопасност, в опасни ситуации няма място за срам.

Помни: Може да не отговаряш,да избягаш без обяснение, да крещиш, да отказваш на молби и да правиш всичко възможно да се защитиш.

Ами ако само ми се е сторило?

Понякога не си сигурен, че действително съществува опасност. Струва ли си да привличаш вниманието към себе си, да крещиш, да излагаш човека, да отказваш да помогнеш на някоя баба или да не приемеш подарък от непознат, да заобикаляш групата от хора? Защо да мислиш за опасност там, където още я няма?

Помни: Доверявай се на себе си. Правилата за безопасност са създадени, за да не се попада в опасна ситуация.