Какво се крие зад проблема на затлъстяване при децата? Едно препрочитане на приказката за Червената шапчица ще ни помогне да вникнем в психологията на децата и необходимостта да запълним тяхната празнота.

Чрез четенето на детски приказки децата опознават света и развиват възображението си

Светът на приказките е един магичен свят, способен да привлече вниманието на големи и малки, стимулирайки тяхната фантазия и въображение. „Имало едно време” от приказките на практика води децата в едно измерение далеч от днешното пространство и време и ги катапултира във фантастичен свят на орки, вълци, магьосници и вещици.

Неизменната схема на приказките дава сигурност на децата, които могат да идентифицират себе си с героите, съпреживявайки приключенията от приказния свят, борейки се в битки и изпитвайки различни емоции, винаги придружени от сигурността в щастливия им край.

И ето че „Имало едно време” е ценен ресурс от възпитателна гледна точка. Майките и бащите не би трябвало да пренебрегват приказките, защото точно те са които водят децата в нови приключения. Чрез приказките детето започва да опознава света, да изживява различни емоции и да се изправя пред проблемите и нуждите на всички нас: страх, несигурност, желанието да бъдем обичани и разбирани…

В приказката за Червената шапчица едно сладко момиченце преминава спокойно през гората, за да занесе на своята баба храна и вода, защото е немощна и болна. Малката Червена шапчица ще падне в капана и ще се превърне в жертва на един лаком лош вълк, който ще срещне в гората и ще изяде нея и бабата. В тази приказка на братя Грим наративната структура се основава върху храна, глад и изяждане. Но какви са характеристиките на този глад на вълка? Това е глад без контрол, до пръсване, без наслада, това е първичен глад. Не е трудно днес да срещнем деца, които се тъпчат, без никога да бъдат задоволени от храна. За тях „никога не е достатъчно”. Закръгленото тяло от затлъстяването в детската възраст е индикатор. То показва липса – липсата на някой, празнотата, която детето се опитва да запълни без успех чрез храната.

Червената шапчица и нейната баба ще бъдат спасени от един ловец. Какъв страх! Колко тъмно е в корема на вълка! Детето иска да бъде придружено от родителя в това приключение, както и в другите, за да има възможността да преживее позитивните и негативни емоции, чувствайки се защитено.

Моментът, в който мама и татко решат да разкажат приказка, е един подарък за детето, най-вече днес, в света на технологиите, който не стимулира въображението, ограничава рецепторите, които стимулират фантазията и творчеството. Приказката обаче е отворена, подходяща да бъде допълнена от родителя и детето. Това е моментът за въображение и творчество. Този момент изобилства на присъствие и чувство на топлота, фундаментално за съзряването и емоционалното развитие на малкото дете.