Връзката родители-деца винаги е била източник на голям дебат не само в семейството, но и в специализираната литература. Темата е наистина много важна и е желателно родителите да се запознаят задълбочено с нея. Съществуват много проучвания, които се занимават с това. Педагози и експерти в психологията през последните десетилетия са определили насоките, които родителите трябва да имат предвид при изграждане на хармонична връзка с децата си, избягвайки всякакъв тип конфликти. Съвременните съвети са различни от тези, препоръчвани преди 50 години, но някои проблеми продължават да стоят на дневен ред поколение след поколение. Причините за това са няколко: възрастови различия между родители и деца, специфика в характерите и фактът, че човешките емоции понякога са наистина много сложни.

Детето трябва да усеща, че е разбирано от родителитеДруг много важен аспект, който прави комуникацията между родителите и децата трудна, е разликата в ролите. Никой от нас не е забравил напълно детството си, безгрижието и неконтролируемия импулс да се учим и експериментираме. Всеки от родителите е изживял чувствата и страстите, когато е бил юноша: изблиците на раздразнение и плач, проблемите в училище, усещането, че не е разбиран от големите. Ако допуснем до съзнанието си спомена от нашето детство, това би ни помогнало да се отнасяме с по-голямо снизхождение към децата си.

Нашата позиция, ролята ни на възпитатели и зрелостта изискват от нас да дадем най-доброто от себе си. Отговорността, която изпитваме при отглеждането и възпитанието, е толкова голяма, че ни кара да живеем в непрекъснато напрежение. От страх да не бъркаме, да не ги глезим, автоматичното „НЕ” измества все по-често така очакваното от децата ни „ДА”  и това издига стена в отношенията ни. Климатът в семейството става труден и задейства процес, който е на практика разрушителен, защото прекъсва връзката ни с децата, но се отразява и пагубно на детската психика. Ако можем да си дадем сметка, че това са причините за промяната в отношенията ни с децата, дали е възможно да ги променим?

Това обаче не означава, че ако бъде удовлетворено всяко тяхно желание, ще се постигнат положителни резултати. Децата се нуждаят от водач по пътя, който, освен че е вълнуващ, е и опасен. Те трябва да бъдат ръководени авторитетно, не авторитарно. Това е предизвикателството в последните години на много педагози, които търсят начин да съчетаят нуждите и ролите на всички, стриктно придържайки се към хармоничното развитие на децата. От ранното детство до пубертета усилието на родителите трябва да бъде да развиват способността си да разбират интуитивно новите и различни потребности на децата си и да ги удовлетворяват, и да ги съпреживяват с тях. Едно специално отношение от страна на родителя ще доведе до положителни верижни ефекти.

Родителите трябва да имат предвид нуждите на детето и не винаги трябва да казват на детето си "НЕ"В процеса на растежа родителите много често имат склонност да укоряват децата си. Укорът е инструмент, който трябва да бъде точно аргументиран и да се използва само в определени моменти. Той е важен и трябва да се прилага твърдо и решително в случаи на неподходящо и неприемливо поведение от страна на детето. Изреченията трябва да са ясни и прости и да са последвани от дълго мълчание, което ще даде възможност на детето да осмисли и анализира държанието си. Много често укорът се трансформира в ярост. В тези моменти родителите повишават тон, губят контрол и разтоварват върху децата стреса, причинен от лошо управлявано притеснение и напрежение. Така поднесен, укорът влияе разрушително на личността и самоуважението. Той ще остави трайни следи в психиката на детето и ще доведе до обърканост в бъдещите му взаимоотношения със заобикалящите го.

Колкото и трудно да е, преди да прибегнете към упрека, отпуснете се и се съсредоточете върху начина на поднасянето на урока и целта, която искате да постигнете. За да имате шанс за успех, първото нещо, което трябва да направите, е да накарате детето да Ви изслуша. Въоръжете се с цялото си спокойствие и твърдост, на която сте способни, и ще получите добри резултати. Крясъците и психологическият натиск ще доведат до скованост и страдание и няма да решат проблема.

Упрекът в никакъв случай не е единственият начин, който може да използвате при решаване на възникнали проблеми. Решението е възможно и когато се отнасяте с по-голяма съпричастност, като елиминирате изцяло укора като възпитателно средство. Упреците са неприятно изживяване както за родителите, така и за децата. Тази възпитателна мярка би могла да се избегне според психолозите чрез превенция. Това означава да използвате личния пример на поведение като възпитателна мярка. Отличното познаване характера на детето също ще Ви улесни в подбора на методите, които може да използвате, без да прибягвате към упреците. Добрата семейна атмосфера, придружена с открит, искрен диалог и взаимно уважение е отлична предпоставка за правилното възпитание на детето, валидна от ранното детство до юношеството.

Много важно условие за доброто възпитание на децата е родителите да поставят на анализиране методите, които използват при възпитанието. Това е добър показател за здрав разум и отговорно отношение. Никой, в края на краищата, не е роден родител. Поведението на родителите се определя от момента на раждането на бебе. Всеки един от тях ще търси най-правилния начин, използвайки възпитанието, което той е получил, като отправна точка, правейки съответно и грешки. Важното е да си дава сметка за това и да се усъвършенства.

Родителите дават личен пример на децата си във възпитанието им.

Как да общувате правилно с децата си?

Ето някои правила, които ще доведат до ефикасен резултат при възпитанието на децата:

  1. Установете малко и ясни правила, които трябва да се изпълняват. Това е списък на неща, които „трябва да се вършат”, а не на неща, които „не трябва да се вършат”.
  2. Давайте конкретни инструкции за това, което очаквате детето да направи. Фрази от рода „не бъди лош” или „прави добро” са твърде общи.
  3. Обосновете исканията си. Ако провокирате детето да мотивира Вашето искане, ще го направите съпричастно и отговорно за действията на цялото семейство.
  4. Стимулирайте правилното поведение на детето. Когато сте доволни от него, не пропускайте да му го кажете.
  5. Демонстрирайте му добро възпитание чрез личен пример. Това е най-важното от всички правила. Не критикувайте поведението му, ако сте му дали погрешен модел на поведение. Не крещете, ако не искате детето да крещи, свалете си обувките щом влезете в къщи, ако искате и то да придобие този навик.
  6. Признавайте грешките си – да направиш грешка е човешко. Ако сте прекалили, обърнете се към него и му го кажете.

Когато правите горепосочените неща, изравнявайте се на височината на детето и го гледайте в очите. Визуалният контакт ще създаде усещане за съпричастност и взаимно разбиране към отговорностите.