Детето първокласник

Преминаването от предучилищното към началното образование е много деликатен момент. С постъпването в училище децата в първи клас имат за първи път лична отговорност. В детската градина и предучилищните групи родителите са на предната линия: полагат грижи за необходимите материали, помагат при подготовката на празниците, грижат се за необходимото личното облекло, говорят с учителите и съвместно с тях преодоляват трудностите при адаптацията на децата и т.н.

В началното училище вече не е така: детето се включва само в дейностите и процесите в училище, поема отговорност по отношение на учебния материал у дома и в училище, изгражда с учителите известна емоционална връзка. То влиза само в този нов свят. Това е важен преход, свързан с автономията на детето, което се развива и започва бавно да пораства.

Родителят трябва да проявява много търпение през тази фаза: децата на тези години са все още малки и тяхната независимост се изгражда ден след ден с малки стъпки. В началото те често ще забравят или ще загубват пособията си, няма да си спомнят домашните си, но в тези моменти не бива да сте прекалено строги и да вдигате скандали. Трябва да ги подкрепяте и напътствате стъпка по стъпка, докато си създадат организацията, която ще им е от полза. Важното е родителят да не се изкушава да замества детето в задачите, които са му поставени в училище.

Друг важен момент е, че родителите трябва да демонстрират гордостта си от това, че детето им е вече голямо. Изключително необходимо е да се установи диалог с детето незабавно. Вярно е, че децата не са склонни да споделят често за прекараното време в училище, но родителите трябва да търсят начин да беседват с тях доброволно или чрез други методи, например чрез тяхна рисунка или ролеви игри.

Наистина преходът от детската градина към училище е много важен. Детето може да преминава през него много спокойно, но от друга страна може да предизвика състояние на регресия, характеризираща се с нощни събуждания, напикаване в леглото и малки тикове. Такова поведение може да се възприеме като разстройство, но родителите не бива веднага да започнат да се притесняват. Може да се случи най-вече в началото на учебната година и тук диалогът, който сте установили с детето, ще Ви бъде от голяма помощ.

Често срещано е родителите да са по-напрегнати и тревожни от децата първолаци. Техните опасения са, че те не са достатъчно самостоятелни, няма да се чувстват добре в новата среда, не се хранят и т.н. Важното е родителите да си дават сметка, че това са лично техни притеснения и не бива да ги предават на децата. На родителите може да им се отрази добре, ако поговорят с други родители в тяхната ситуация. Това ще им даде възможност да разберат, че тези притеснения са общи за всички. Те трябва да са наясно, че техните тревоги могат да повлияят на поведението на децата, на правилното им развитие и формирането на самочувствието им.

Друг аспект, върху който трябва да се насочи вниманието, е да не се драматизира пропуснатото за изучаване от детето като следствие на някаква патология. Например, ако в началото детето се затруднява да чете, това не означава непременно дислексия; ако се уморява в часа и реши да се поразходи, не означава, че е свръхактивно и с дефицит на внимание и т.н. При подобни съмнения е за препоръчване да се разговаря с учителите и евентуално с психотерапевт. Родителите трябва да са наясно, че децата не винаги се придържат към техните очаквания, а причините са в индивидуалните и уникални характеристики, присъщи на всяко отделно дете.