Играта при децата и Вие като фактор

Играта с децата изглежда най-простото нещо на света, но много родители бъркат подхода и подценяват важността и. В много случаи те предлагат на малките изключително структурирани игри, свързани с точно определени правила и знания, които не провокират развитие на мисловния процес и творчеството у детето. Родителите приемат игрите с децата си като нещо обикновено, което изисква малко търпение, малко фантазия и желание. Много от тях се доверяват на игрите, предлагани на пазара, като се надяват чрез тях да постигнат необходимото развитие на детето си. Не всички осъзнават, че играта е сериозна дейност. Тя не е единствено забавление, а процес, който има за цел да провокира логиката, творческите възможности, етичното и социално възпитание на детето. Не на последно място играта е основният инструмент, чрез който децата получават информация за заобикалящия ги свят. Друго важно изискване при подбора на игрите е те да са съобразени с възрастовите особености на децата.

Игрите и играчките: колко и какви?

Стаите на децата често изглеждат като складове, готови да експлодират. Играчките са разхвърляни навсякъде, дори и в зоната, определена за игра. Но за каква игра става дума, когато няма място за игра! Ако помислите, няма смисъл в това. За какво са играчките, ако няма пространство, необходимо за игра? Колко играчки са необходими наистина, за да направите едно дете щастливо? Разбира се, няма минимален и максимален брой. Има обаче основни правила, от които трябва да се ръководите при избора и начина, по който ще се използват играчките.

Всички играчки трябва да бъдат съобразени с етапа на развитие на детето. Показателите, с които трябва да се съобразите, не са обозначени на етикетите, поставени върху кутията. Вие сте тези, които знаете на практика истинските способности на Вашето дете, усвоени в процеса на растежа му. Твърде сложната играчка например може да повлияе негативно върху самочувствието на дете, което не е все още в състояние да я разбере. Тя създава по-скоро чувство на неудовлетвореност, отколкото забавление. Следователно съобразявайте се със специфичните му способности и предпочитания, а не въобще с предпочитанията на децата, които са на неговата възраст.

Ако наблюдавате детето си, ще разберете, че то е предразположено към малка част от играчките, които са около него. Те са винаги едни и същи. Децата имат предпочитания и се привързват към точно определена играчка. Излишно е да държите толкова много неизползвани играчки, които само събират прах. Махнете всичко, което детето не използва, и оставете само това, което му харесва. Освен това махнете и тези играчки, които не са вече подходящи за възрастта му и не отговарят на специфичните му предпочитания. Подарете ги, дайте ги на братчето, дарете ги на благотворителна организация. Изобщо, махнете ги. Когато го правите, поискайте помощ от детето си. По този начин ще създадете у него чувството, че изборът е негов. Освен това ще развиете у него качества като щедрост и благородство.

При определени празници като рождени дни, Коледа и други децата получават много на брой играчки като подаръци. Не ги оставяйте да използват всички едновременно. Можете да им ги давате постепенно според тяхната възраст и предпочитания, като махнете тези, към които вече са загубили интерес. Може да оставите част от тях в дома на баба и дядо, който детето посещава често. Така ще има и там на разположение играчки, с които ще се забавлява. Накратко, оставете само част от подаръците на разположение на детето.

То трябва да се научи да играе само с играчките си.  Желанието да участвате с него в играта е чудесно – няма по-голяма радост за детето от участието на родителите в процеса на играта, но това не е желателно. Присъствието Ви там трябва да е в ролята на наблюдател. Оставете го да експериментира, без да се намесвате с помощ, съвети и напътствия. Възрастните имат логика, различна от тази на децата. За големите един пъзел е нещо, което да сглобят, а за детето може да е елемент от една къща или улица, или късчета от хляб, с който да нахранят куклата си. Правилно е да учите детето как функционират нещата и за какво се използват, но е важно за неговата самостоятелност да го оставите да експериментира, намирайки алтернативни решения за нещата, различни от Вашите предложенията. Много е важно детето да е способно да играе само. Не го наблюдавайте непрекъснато. Осигурете му безопасна среда и го оставете само с играчките. Не го контролирайте непрекъснато. Така се научава да е само и да може да елиминира евентуалните моменти на скука.

Игрите и играчките, освен че са средство за забавление, трябва да имат възпитателен и образователен ефект. Детето трябва да е действащото лице в процеса на игра. Негова трябва да е инициативата при избора на игра. Ако някоя игра не му харесва, не настоявайте за нея. Ако предпочита да не играе, а да се взира безмълвно в нещо, не се притеснявайте. Всички имат право на почивка!

Истинска играчка е тази, на която детето посвещава цялото си същество. Деца, способни на висока концентрация, са способни да посветят на нея часове, но има и такива, които минават от една на друга игра, защото се отегчават бързо. Всяко дете има своя характер и трябва да е свободно да играе както предпочита. Изборът е на детето. Няма нищо по-грешно от това да стимулирате децата, насочвайки вниманието им към една или друга игра. Прекомерните стимули могат да доведат децата до отегчение и объркване.

След приключване на играта е важно да научите детето си да поставя играчките на мястото им. Не бива да го правите Вие. Трябва да се научи да го прави само. В началото можете да му помагате, като трансформирате това задължение в игра. Постепенно трябва да научите детето на някакви правила и ред. Така детето получава първите уроци за ред и отговорност.

Друго важно нещо, на което трябва да научите децата, е, че има време за игра и време, в което е забранено да се играе. На масата например се храним. Не се играе. Не им позволявайте да отрупват масата с играчки. Масата за хранене е направена, за да се храни на нея. Правила!