Въпреки нарастващия брой примери за доброто равновесие между труда и майчинството, общият проблем за работещите майки продължава да бъде чувството за вина, че не могат да гарантират на децата си постоянно присъствие, особено в първите години на живота им. На теория се знае, че качеството на отношенията с децата е по-важно, отколкото времето, което прекарвате заедно. Но въпреки убедителните аргументи на учените, достатъчен е един нетипичен пример в поведението на детето, който да предизвика самообвинение. В такива случаи е добре да знаете, че щом Вие сте щастливи, и децата Ви са щастливи.

Ако сте работеща майка, това не значи, че пренебрегвате детето, си, по-скоро го учите на самостоятелност, то все пак е щастливоИ днес е разпространено убеждението, че ако сте близо до детето си вкъщи, то ще бъде по-щастливо и това оправдава решението Ви да се откажете от личната си реализация и икономическа независимост. Но това не е така. Разбира се, възпитанието на децата изисква определени ежедневни усилия, но и работещата майка би могла да постигне желания ефект в това отношение, балансирайки между професионалните си ангажименти и майчиния дълг. В повечето случаи, благодарение на откъсването, което професионалните ангажименти налагат, майките с по-голяма яснота на ума и ефективност възпитават своите деца.

Начинът на живот на такава майка я прави по-информирана и стимулирана в този процес. Предимствата на майката, която работи, са, че тя предава щастие на своето дете. Удовлетворението от професионалната реализация повишава нейното добро настроение, което се прехвърля и върху атмосферата в семейството. За детето един модел на щастлива майка, която играе повече роли, е източник на празнично настроение, което го обогатява емоционално. Времето, прекарано заедно, има по-голяма стойност. Завръщането на майката от работа се превръща в празник за детето, което е много позитивно преживяване. Майката, която работи, ускорява процеса на изграждането му като самостоятелна личност. Ситуациите на раздяла изгражда навика на детето да разчита все повече на себе си. То се научава да преодолява отсъствието и с лекота.

Стремежът Ви към съвършенство не е полезен за Вашето дете. То не изисква от Вас да сте перфектна, напротив. То расте много по-спокойно с родители, които не прикриват слабостите си и затова им прощават с лекота. Критичното Ви отношение към нещата, които правите, ще провокира у Вас чувство на неудовлетвореност. Преборете се с чувството си на вина. Научете се от Вашето дете. Наблюдавайте го и ще разберете, че то приема действителността такава, каквато е. Опитайте и Вие. Една добра организация на Вашия живот ще минимизира усилията Ви. Опитайте се да планирате всичко, което е възможно. Поискайте помощ и от своите близки, които ще Ви съдействат с удоволствие. Не се колебайте! Организирайте всичко и започнете спокойно работа.