На почти всички деца им харесва да рисуват. Те изпълват листите с хиляди цветове, рисуват линии и кръгове, абстрактни картини, които се превръщат във все по-конкретни в процеса на растежа, докато се превърнат в един определен момент в автентични шедьоври.

Рисунките на децата отразяват психическото им състояниеКогато ги вземете в ръка, не можете да направите нищо друго, освен да се изпълните с възхищение, мислейки си: „Какво е това по дяволите? Тук виждам един кръг, няколко линии и една драскулка.” Може би, ако се озовете с главата надолу и погледнете от друга перспектива ще си дадете отговор. Нищо не може да се направи все пак – това без съмнение е една драсканица и тогава не остава нищо друго, освен да попитате малкия творец: „Какво си нарисувал, миличък?” –  Това е кит с бебето си, татко. Или летящ кон, гигантски лъв, мама с тюрбан…

„Колко е хубаво, наистина си много добър” – възхищавате се екзалтирано, като продължавате да се взирате със съмнение в изобразеното на рисунката – проклет кит, ако си там, ще те намеря, но… от кита никаква следа. Разбира се, ако го казва Вашето дете, Вие ще трябва да му повярвате и да го окачите на вратата на хладилника, защото по стените не е останало достатъчно пространство.

И с възрастта тези обещаващи деца започват да оформят върху белия лист ръце, крака, глава, островърха шапка върху нея, цветни копчета и т.н. В даден момент рисунките не могат да бъдат объркани. Те са достатъчно ясни и това, което виждате, е, разбира се, човешко същество със сини очи и руса коса. – „ Кой е този човек, който сърфира по морските вълни?” – „Това си ти, тате, не виждаш ли?” – „Колко добре изглеждам!”(жалко, че очите и косата ми са с цвета на въглищата) – „А сега да го оставим в чекмеджето, може ли? „ – „ Не, не, нека да го закачим при другите /седемстотин/!“ – „ Добре, но следващата ще я закачим в дома на съседите, защото те нямат малки деца и може би ще се намери там един свободен ъгъл за нея.”

Рисунките на децата, естествеността, спонтанността, изобретателността, креативността, творчеството… – всичко е много хубаво. Но после идват психолозите и развалят всичко. Винаги те. – „Вашето дете е нарисувало шапка върху главата на персонажа – това означава несигурност. Явно му налагате твърде много ограничения. И тези къси ръце – защо са? Много притеснително, несигурност, несигурност! Искате ли един съвет? Общувайте повече с детето си, изслушвайте го, вижда се, че няма достатъчно комуникация в семейството. Ясно е от рисунката – вижте детето от рисунката, няма ръце, по-ясно от това...”

Размерът на предметите или хората, отразени в рисунките на детето имат значениеНо истина ли е това? По принцип да. В психологията анализът на рисунката е много важен инструмент, който се използва заедно с други инструменти, за да се направи пълна психологическа картина на състоянието на детето в случай на проблем, но да се ограничите само в интерпретацията на рисунката е несериозно. Тя би била полезна, за да включи алармата у Вас, че нещо не върви, но в никакъв случай интерпретациите върху нея не трябва да бъдат приемани съвсем буквално. Както при Фройд сънищата са път за достигане до подсъзнателното, така и рисунките представляват най-лесният начин за достъп до вътрешния свят на децата. Тестът за дървото и къщата например се използва широко от детските психолози, но той няма научна валидност. Това не означава, че тестовете не са полезни, напротив, те са важен инструмент, който се прилага едновременно с други методи (наблюдение на поведението, интервю със семейството и други методи, които няма да изреждам). Тестът с рисунката е важен, защото заедно с другите събрани материали от приложени методи позволява да се получи повече информация и да се изгради по-вярна картина за състоянието на детето.

Но въпреки всичко това родителят не е доволен. Той иска да знае истината, която е скрита в тези рисунки. И започва едно скитане и душене като хрътка из интернет по следите на истината.

Ето сега, как се интерпретират най-често рисуваните от детето неща: дървото, къщата, семейството.

Откривате, че дървото не е само дърво, а представлява цялото същество на детето – ако то е с много корени, означава, че то е много силно привързано към майка си, което го прави сигурно в себе си. Ако дървото е малко, детето Ви би могло да е интровертен тип. Дори позицията на дървото е важна – ако е в центъра на страницата, фазата на типично детския егоцентризъм все още не е преодоляна. А висящият плод на дървото е показател, че то е щедра натура.

Детето оцветява в рисунките си любими персонажиИ внимавайте, ако рисува клончета по дължината на стеблото, неговата сексуалност се пробужда. А къщата? Къщата е връзката със семейството – ако е голяма, детето е екстровертно, а ако е малка, то трябва да бъде повече окуражавано. Ако прозорците са затворени, детето е ограничено във взаимоотношенията си с външния свят, а ако не излиза дим от комина, това може да означава, че детето Ви няма ефективна връзка, която да го удовлетворява.

Разбира се, най популярните рисунки са тези на семейството. Внимавайте с тълкуването им: първият персонаж, който детето ще изобрази, е този, към когото изпитва най-много адмирации, а този, който е пропуснат в рисунката, се определя като отхвърлен от детето. Това не означава, че има дълбок проблем, а най-вероятно е, че в този ден са се скарали с него или не чувства емоционална и духовна близост. В този случай ще трябва да си зададете още няколко въпроса по отношение на липсващия персонаж.

Размерите на персонажите също са от значение: който е нарисуван по-малък, се разглежда като съперник, който трябва да се неутрализира, а по-голямата фигура е доминанта във фамилията, която забранява. Децата оцветяват персонажите, които са им любими, и изпитват затруднения да рисуват тези, с които им е трудно да установят взаимоотношения – те са в неравностойна ситуация и изобразени по-встрани. И накрая, ако детето не желае да рисува семейството, това е знак, че е подложено на някакъв дискомфорт и е по-добре да се разследва.

И после… и после психолозите Ви разказват играта. Детето не би могло вече дори да рисува в мир, защото те са Ви внушили етикета, който трябва да се следва. Какво да кажа?

Ох, извинете, трябва да видя какво означава заек с шапка, защото моят син току що го нарисува.