Бащи и деца – важната връзка в живота на всеки човек

Бащата на психоанализата Зигмунд Фройд поддържа тезата, че отношенията между баща и син се основават главно на съперничество. Всичко започва от поведението на бащата като образец, който детето имитира. Но в процеса на растежа той се превръща в пречка и ограничение, което детето трябва да преодолее, за да утвърди своята социална роля и независимост.

Оставяйки на страна Едиповия комплекс и неговите последици, теорията за детското израстване от 21 век критикува и напълно преразглежда позицията на Фройд и твърди, че ролята на бащата е фундаментална и еднакво важна с тази на майката за развитието и растежа на децата.

Татко, къде си?

Различни научни институти по психология и практичният опит доказват, че жената се формира като майка от мига, в който реши да има дете, докато за мъжа процесът на превръщането му в баща е много бавен и се базира на рационалност, а не на инстинкт. Ето защо мъжете осъзнават, че са станали бащи едва след раждането и от този момент нататък, като след закъснял взрив, те започват да приспособяват ума си върху това, което ще определя живота им в бъдеще.

Учените поддържат тезата, че желанието за бащинство се определя от комплекс от три различни чувства: възможността да продължи себе си (рода си), зараждащият се импулс да преживеят отново своето детство чрез детето и волята да утвърдят себе си чрез отговорностите, произтичащи от раждането на детето.

Веднъж приет фактът, че са вече бащи, се развива и желанието. Важното е, че бащите решават да поемат тази отговорност да се превърнат в опорни фигури, от които се нуждаят децата им, без да абдикират от ролята си, оставяйки я на майките.

Разбира се, все по-често се наблюдават и случаи на безразлично отношение, което има своите корени в историята на семейството и в тенденцията за подценяване на бащината роля, която се е наложила през последния век. Единственият човек, който отговаря за съдбата и поддръжката на съпругата и децата си, изглежда е изпаднал в дълбока криза на идентичността, заклещен в нездравото чувство на безразличие към новото поколение. Прекалено обсебени от откриването на самите себе си, мъжете не се чувстват никога готови да станат бащи и вече не изглеждат способни да играят убедително и точно ролята си на такива в семейния живот.

Ролята на модерния баща

Въпреки че доскоро ролята на бащата за израстването на децата беше пренебрегвана, в сравнение с тази на майката, напоследък, както се вижда, науката започва да разпознава нарастващата нужда от авторитета на бащината фигура и признава основната и роля във възпитанието и формирането на характера на детето.

Ако майката е олицетворение на сигурното убежище, където детето може да се приюти, чиято любов е безусловна и неограничена, то бащата е модел за сила и власт, където любовта трябва да бъде търсена и веднъж намерена, дава усещане за безопасност и защита, но също така чрез тези взаимоотношения се изгражда и чувство към себеуважение –  все важни неща за хармоничното развитие на децата и за сигурната им интеграция в обществото.

От друга страна, за да удовлетвори и не разочарова очакванията на детето и за да развие самочувствието му, всеки баща трябва да посвети цялото си внимание на него, да го изслушва, да бъде съпричастен в неговите занимания и предпочитания към музика или спорт и да търси начин да опознае всички нюанси на неговия характер в дълбочина.

Освен че трябва да го изслушва, един добър баща има задачата да общува с детето и да му демонстрира чувство на топлота и семейна принадлежност. За това е важно да му разказва кой е, за да знае и помни: може да е хубаво и възпитателно да му разкаже спомени от своето детство, за отношенията с дядовците си, истории от младостта и запознанството с неговата майка, за приятелите… Така ще създаде у детето си чувство за идентичност, от която ще имат полза, веднъж пораснало. За това могат да помогнат и старите албуми с фотографии от миналото, за да види детето неговият татко какъв е бил като млад, че неговите очи и неговата усмивка са еднакви като неговите, и в бъдеще неговият син ще расте и ще прилича все повече на него, когато е бил млад.

Етапите във взаимоотношенията баща-дете

Поведението на новородените и децата до 3 години се стимулира от нещата, които идват отвън, такива каквито са. По-голяма част от времето прекарват с майката заради нуждите им от кърменето. Таткото трябва да се стреми да присъства и участва в тази фаза от живота им, защото все пак детето трябва да познава лицето и гласа на баща си. В тази фаза таткото е важна фигура дори в ролята на компания. Предвид това, че майката е напълно погълната от нуждите на детето: да ги храни, да ги лекува, да ги почиства, да го люлее… Той трябва да е човекът, който има ангажимента да я отмени, когато е изтощена. Ако таткото се стреми да помага в домашните ангажименти, които се приемат като задължение на жената,  тя може да се концентрира изключително върху благополучието на детето и удоволствието да споделят заедно тази нова глава от тяхната история.

В периода от 3 до 6 години детето започва психо-моторното си развитие. В тази фаза е таткото, който трябва да присъства, най-вече, за да играе с детето, предлагайки му възпитателни игри, които повишават умствената активност и провокират любопитството и въображението и учейки го да се отнася с респект към нещата, хората и правилата. Без да го насилва и без авторитаризъм, но с авторитет, е възможно бащата да му предаде много неща, според неговите предпочитания, да го успокоява при нужда и да му помага, когато детето греши. По този начин бащата се превръща в помощник, на когото детето може да разчита, и другар в игрите, който диктува правилата и следователно трябва да бъде уважаван. Възпитателната база, която родителите, и преди всичко бащата, започват да използват от предучилищна възраст ще допринесе значително за развитието на детето в училищната фаза. Авторитетът и способностите на бащата дават много самочувствие и сигурност на детето.

С наближаване на юношеството и първите бунтове е важно родителите да действат като отбор, разпределяйки наградите и наказанията съгласувано и помагайки си. Дори когато детето греши и носи лоши оценки от училище, бащата би трябвало да не осъжда сурово, но да запази хладнокръвие и да обясни грешките му и евентуално да го накаже, давайки му да разбере, че е за негово добро.

При по-късна възраст се събират плодовете от възпитателната работа, провеждана до този момент, и между бащата и детето започва фазата, когато се сравняват и поставят на обсъждане правилата, наложени от възрастните. Често се случва детето да развие известно чувство за превъзходство спрямо бащата, искайки да се докаже чрез спорт или други влечения, които е споделяло досега с него или с неговото одобрение, като чрез това се опитва да открие един напълно различен мъжки свят. Да видят прогресивното отдалечаване на сина си или дъщеря си, с които доскоро са имали специални отношения, е труден момент за много бащи, който обаче трябва да бъде посрещнат като нормална фаза от живота, която ще се пренареди от само себе си.

Тайната за съхраняване на добрите взаимоотношения е диалогът. Поддържането на открит диалог с детето, изслушването на неговите проблеми и притеснения, честността и доверието, съветите в сантименталните проблеми е правилният път, който трябва да следва един баща, за да съхрани отношенията на доверие, топлота и респект.

По този начин бащата ще се превърне в един довереник и приятел, достоен за уважението на своето дете, който със своя житейски опит и мъдрост ще му помогне да осъществи неговия проект в самостоятелния му живот.