Как се променят децата на 6 години?

Ритъмът и етапите на развитие не винаги са еднакви за всички деца. Има обаче задължителни етапи, които категорично определят живота им. Един от тях е влизането в основното училище: 6-7 годишните деца неизбежно ще трябва да пораснат и да започнат да се чувстват големи. Затова е хубаво да си изясните какво да очаквате от тях на тази възраст.

Какво се случва на тези години?

На тези години детето влиза, според психолозите, в конкретен стадий (който завършва около 12-та година), характеризиращ се с по-логична и последователна мисъл, но все още не много бърза и гъвкава. Неговото поведение започва да не се ръководи само от това, което вижда, но и от това, което си спомня или мисли, и неговата ексцентричност се понижава значително.

Според психолога Фройд на 6-7 години започва и „латентният период” (който също продължава до 12 години), в който еротичното удоволствие е замръзнало, защото преобладават релационни и формиращи фактори. На този етап се развиват приятелските отношения с индивиди от същия пол, като вниманието е насочено към дейности, които характеризират физическото развитие (училище и спорт).

Децата от тази възрастова група гледат на света с ентусиазъм и любопитство. Те прекарват все повече време вън от дома и са все по-малко зависими от семейството и все повече привлечени от външния свят. Те обаче се разкъсват между желанието да изследват и опознават и нуждата им да се чувстват в сигурност, между удоволствието да се чувстват големи и желанието да се чувстват все още малки, между желанието за независимост и комфорта някой да се грижи за тях.

Ако децата, когато са малки имат склонност да променят правилата, то около 6-тата си година те започват да разбират значението на правилата, които се налагат от възрастните. Дали поради влиянието на училището, или поради развитието на рационалност, се забелязва и промяна на цветовете в рисунките, които започват да стават по-малко ярки.

Характерът на 6-7 годишните започва да се оформя подобен на този, който ще има като възрастен.

Какво означава постъпването в началното училище?

Нови лица и нови места, правила, много по-строги от детската градина, и отношенията с учителите, които са много по-малко емоционални и не толкова близки. Началното училище е вход към света на „големите”, защото там децата се учат да правят нови неща, стават по-независими и придобиват самочувствие и вяра в себе си. Да растат обаче означава също да поемат отговорност… В началното училище започват задачите, изпитванията, но също и стомашните болки, свързани със стреса. Не е лесно за децата да се приспособят към среда със структурирано обучение, което почти няма нищо общо с игровите методи в детската градина.

Много от родителите на шестгодишните виждат как децата им преживяват криза. Те ги виждат  „различни от преди” и не си обясняват едното „не” в отговор на въпроси, които са приемани обикновено  спокойно. Защо децата (най-вече несъзнателно) реагират по този начин? Може би защото се чувстват големи, но са ограничавани и третирани като все още малки, защото искат да  утвърдят присъствието си в семейството, защото искат да компенсират строгостта в училище или искат да подчертаят по този начин, че имат свой характер, различен от този на родителите си, и по този начин ги предизвикват.

Да се противопоставят на всичко би могло да е някакъв вид протест срещу света, който иска твърде много от тях. Това поведение може да е предизвикано от чувство на неудовлетвореност, че не успяват да са в крак с всички промени или че не успяват да установят добри отношения с новите съученици и учителите. Така че, дори шестгодишните имат своите мотиви да преживяват криза.

Как да се отнасяте към шестгодишните?

Родителите би трябвало да са горди от прогреса на децата си и да стимулират процеса за постигане на независимост, забранявайки си да ги заместват в дейностите им.

Внимавайте да не ги зареждате с допълнително напрежение. Не е необходимо да им подчертавате изискванията се да бъдат винаги „първи”– Вие трябва да стимулирате любопитството и желанието им да учат, но без да изисквате непосилното за тях.

Приобщаването към училището не е лесно и трябва да се прави с много търпение от страна на родителите. Те трябва да са нащрек да улавят проблемите, които имат децата. Като се има предвид, че шестгодишните все още не са способни да изразяват чувствата и преживяванията си, евентуалните регресивни състояния не бива да безпокоят, но, от друга страна, не бива и да бъдат напълно игнорирани или подценявани. Родителите би трябвало да направят така, че децата им да се чувстват закриляни и подкрепяни и да демонстрират доверието си в тях и техните способности да се справят с трудностите.

Дори когато фазата на многото „защо” е в заника си, започват важните въпроси, които заслужават искрени, ясни и по-задълбочени отговори.