Кавгите между братята – какво да правят родителите?

Кавгите и споровете между братя в семейството са често случващи се събития. Братята се ядосват за незначителни неща, като например: мястото на дивана; че тоалетната е винаги заета; за последното парче торта; играчката, която нямат желание да споделят. Неизбежно е – тези неща се случват постоянно между братя. Техните отношения преминават от солидарност и приятелство до гореща враждебност. Тази двойственост между любов и омраза е част от живота в семейната среда, но понякога е продиктувана от конкуренция, от желание да се докажат в очите на родителите, да покажат, че единият е по-добър от другия, или да извоюва всеки от тях някакво предимство. Положителната страна на братското съперничество е, че семейната среда се превръща във фитнес зала, където играчите се научават да защитават правата си или да споделят – да проявяват понякога егоизъм, а в други случаи – щедрост. Опитвайте се да насочвате кавгите в спорове за решаване на проблемите между тях, не позволявайте на децата си да се удрят, да чупят предмети и да си разменят обиди.

Какво трябва да правите, когато братята се карат?

Насърчете ги да обсъдят проблемите си и да ги разрешат. Установете правила: „обсъждайте”; „не се бийте”; „не се обиждайте”; „не чупете предмети”. Ако имате намерение да се месите в кавгите им, ще се озовете оплетени в спорове и аргументи. Не бъдете съдии по споровете между децата си. Те се нуждаят от независимост, за да се научат да преговарят и да обсъждат. Ако децата са малки и едното от тях е по-агресивно, ще е нужно да сте наблизо, за да предотвратите евентуалния сблъсък, тъй като в ранна възраст жестовете са непремерени и последствията от тях – неосъзнати.

Дистанцирайте се от техните спорове, дори ако се опитват да Ви въвлекат в тях. Оставете ги да се справят сами. Помогнете им само да го направят по правилния начин: научете ги да излагат точно гледните си точки, да проявяват търпение един към друг и да се изслушват, докато говорят, а не да се прекъсват. Не изказвайте веднага мнението си за това кой е прав и кой виновен, дори това да е очевидно. Не задавайте въпроси: често това е противопоказано, защото децата биха могли да си измислят истории, да се опитат да излъжат или да преувеличат ситуациите.

Ако спорът между братята става много агресивен, намесете се. Ако ги чуете да крещят в тяхната стая, уведомете ги, че не сте в настроение да слушате кавгите им. Убедете ги да не повдигат тон и да се опитат да общуват, без да крещят. Ако не успеете в намерението си, разделете ги в две отделни стаи. Ако спорът е свързан с телевизията, изключете я; ако се отнася до излизане от дома, за да играят, забранете и на двамата излизането.

Не им позволявайте да се удрят, да чупят предмети, да си разменят обиди. Бъдете колкото е възможно по-непримирими. Ако се бият, изпратете ги в две различни стаи, независимо от това кой е вдигнал ръка срещу другия. Не трябва да оставате равнодушни при ситуации, в които се подиграват един на друг, или си разменят обиди. Такова поведение, повтарящо се ден след ден, влияе пагубно върху психическото им развитие.

Забранете им всякакви спорове пред публика и на обществени места. На улицата, в киното, в парка – забранете им да се карат, кажете им, че нарушават спокойствието и досаждат на околните. Ако продължават, разделете ги, като се позиционирате между тях. Ако продължават, прекъснете разходката и ги приберете вкъщи.

Защитавайте личното достойнство, приятелството и вещите на всеки един от тях. Когато братята спорят за играчки и двамата искат една и съща, разрешете спора в полза на притежателя на играчката. Разяснете им, обаче, че ако играят заедно и си разменят играчките, ще им е по-интересно. Това е необходимо, когато идват приятелите им в къщи, преди всичко, за да поддържате приятелствата им. Когато играта е една или е на маса, научете ги да изчакват реда си.  Ако единият от братята има друго занимание, трябва да му се определи лично пространство, където да не бъде постоянно разсейван и притесняван от другите.

Не фаворизирайте едното от децата. Изключително важно е по отношение на споровете между братята да разберете точно чия е вината и да не обвинявате винаги само едното дете. Родителите трябва да си забранят да упрекват само по-големия брат или по-будното от двете деца. Децата се ориентират веднага в пристрастията. Третирайте ги според това какво е поведението им в настоящия момент. Не ги сравнявайте и не ги определяйте на добър и лош.

Предотвратявайте моментите, в които биха стигнали до сбиване. Помогнете им да разберат чувствата си. Яростта може да бъде изразена, без да се обиждат, да се удрят или да се хвърлят предмети.  Дайте им възможните алтернативи, за да обсъждат, без да се карат. Улеснете ги в играта с приятелите, дори извън домашните стени: не искайте да играят винаги заедно и не показвайте предпочитания към един от двамата. Говорете поотделно и с двете си деца всеки ден или поне два пъти в седмицата. Търсете моментите, в които да правите нещо самостоятелно с всеки един от братята. Най-вече – показвайте им как да общуват със спокоен тон чрез Вашето поведение. Не реагирайте сприхаво, когато говорите с тях или с другите около Вас.

Поощрете ги, когато се държат добре един към друг. Обърнете внимание на моментите, в които Вашите деца се държат добре, играят приятелски заедно: оценете ги на глас, дори и пред непознати. Правете го винаги, когато е възможно. Поднасяйте им комплименти, когато си помагат и са благоразположени към желанията и мненията си.

Обърнете се към педиатър ако:

• Няма подобрения в отношенията, въпреки спазването на тези съвети.
• Когато скандалите продължават през целия ден и са ежедневни.
• Открийте проблемите, които предизвикват това поведение в едното или в двете деца.
• Когато едното от двете се подиграва на другото.
• Кавгите са придружени от охлузвания и рани.