Самочувствието на детето е като цвете: съвети – 2 част

За да се развива правилно детето, има нужда да се чувства обичано и приемано такова, каквото е. Често се случва, че дори родителя да обича детето си, поради стрес или при разстройства, предизвикани от натоварвания или други проблеми, комуникацията може да бъде недостатъчно успешна. По-надолу можете да намерите практични съвети, които ще Ви помогнат да повишите ефекта при процеса на развитието на самочувствието на Вашето дете.

Какво се прави за създаване на едно добро самочувствие?

Напомняйте му често, че го обичате такова, каквото е, независимо от това, което прави, особено след като сте му се скарали. Посланието, което трябва да му внушите, е: „Не е правилно това, което направи, но ние въпреки това те обичаме.” Да приемете детето си такова каквото е означава да приемете неговите позитивни и негативни качества. Някои родители демонстрират любовта към детето си само в случаите, когато се държи добре и е щастливо. Отхвърлянето на неговите негативни настроения означава да отхвърлите част от него. Приемането и управлението на състоянията на несигурност, гняв, тъга, страх при детето е важно за самоуважението му. Ограниченията трябва да се отнасят до поведението му, а не до чувствата. Можете да изисквате да прави или не прави нещо, но не бива да искате да не се сърди или плаче.

Внимавайте какъв език използвате, когато му се карате: не използвайте етикети като „ти си лош”; „не си способен да бъдеш добър”. Това може да го засрами, а срамът е първият неприятел на доброто самочувствие. Опитайте се по-скоро да наблегнете на последствията от определено поведение: „ако блъскаш брат си така,  може да е опасно, не го прави повече”.

Предавайте вниманието си към детето чрез поглед: контактът с очи е от съществено значение. Така показвате по неоспорим начин интереса си към него. С времето визуалният контакт става все по-важен, защото един поглед може да отразява много повече любов, отколкото изразяването и чрез думи. Трябва да помните винаги, че в очите Ви се отразява Вашето дете. Ако го гледате разсеяно, мислейки за нещо друго, или отговаряте, гледайки смартфона си, може да предадете погрешно послание от типа: „Ти не си толкова важен, че да ми губиш времето.” Самочувствието не се гради само чрез думи, а преди всичко чрез визуален контакт. Тази невербална комуникация има много по-голяма емоционална тежест, отколкото думите. Не е нужно много време: просто спрете, погледнете го и отговорете на неговия въпрос или намалете силата на звука за няколко секунди и го изслушайте. Детето трябва да знае, че неговите мисли и чувства са важни за Вас. Това, което ще предадете чрез погледа си, ще допринесе за оценката, която детето ще даде на себе си.

Правете искрени комплименти, съобразени с реалността, и оценявайте преди всичко ангажираността: да прекалявате с комплиментите може да бъде вредно. Това е като да прекаляваме с водата при поливане на цвете – може да предизвикаме процес на гниене. Несъразмерните комплименти предизвикват объркване при самооценката на реалните способности. Те не трябва да са много, повтарящи се и прекалени. Комплиментът трябва да е в съответствие с усилията и получения резултат. Това, което е полезно за детето, е, че някой го наблюдава, без да го оценява положително или отрицателно. По-добре е да похвалите детето, когато е изпълнило поставени задачи: че си е подредил играчките или си е написал домашните и т.н.

Да го научите, че сериозното отношение към отговорностите в живота е предпоставка за постигане на поставените цели, но това все още не е гаранция за успех. За да развие постоянство и упоритост, трябва да насърчавате детето да опитва отново и отново: „опитай отново”; „опитай по друг начин” и т.н. Трябва да му внушите, че грешката е част от процеса на обучение и усъвършенстване.

Когато се играе, се играе: ако не сте в образователна ситуация, където правите нещата по правилния начин, то дайте предимство на това да се чувствате добре заедно с детето. Случва се родители, по време на игра с детето, да се превръщат в „учители”, които обясняват на своето дете как да правят нещата, а не се стремят да споделят емоциите заедно. Запомнете, че когато се играе, детето влиза в ролята на учител, оставете го да Ви води и просто се забавлявайте, без да го коригирате: смейте се на глупавите и безсмислени неща, които то Ви предлага.

Запазете си в ежедневието известно време като приоритет специално за детето, което да използвате, за да се опознавате по-задълбочено. Тези моменти ще допринесат за повече пълнота и доверие в отношенията Ви. Пълното внимание към детето прави чудеса при създаването на добро самочувствие, защото детето Ви се чувства специално и важно.

Уважавайте индивидуалността на детето си: уважавайте неговите вкусове без коментари и критика. Ако има несъответствия между Вас, не го приемайте лично, а по-скоро като специален начин на чувства и мисли, което може да се използва като добра възможност за диалог.

Не закриляйте детето прекалено, оставете го да поема някой-друг малък риск, да прави нови неща. Дори когато се страхувате малко, не му забранявайте да опитва. Когато успее в начинанието, самочувствието му ще се повиши. Прекомерната грижа и предпазливост от Ваша страна може да подтиснат самочувствието на детето и да създадат несигурност в собствените му способности. Трябва да балансирате нуждата да го предпазвате с необходимостта да му помогнете да се развива.

Ние имаме навика да използваме детските приказки, които предават послание, че чрез ангажираност и труд детето ще изгради себе си и чрез постоянство винаги ще стигне до положителен резултат. Тази концепция не винаги е ефективна от гледна точка на днешната реалност: може да се случи да се ангажира цялата му енергия, за да достигне детето до целта, но въпреки това да се провали, защото задачата е била твърде трудна, за да се справи само с нея. В подобни случаи детето може да се обезкуражи, но Вие трябва да го научите, че в такива моменти може да поиска помощ. Много хора обикновено не го правят, защото са свикнали да са си самодостатъчни, тъй като искането на помощ само по себе си се смята за неуспех. Но да се справяш винаги сам понякога означава да си останеш винаги сам. Самочувствието позволява както да се справяме сами, така също и да помолим адекватно за помощ, когато си даваме реална оценка на възможностите си. Една от най-подходящите детски приказки с важно послание за самочувствието на детето е „Малкият градинар” от Емили Хюз. Подарете тази приказка на детето си и го научете да иска помощ, защото да правиш нещата с някого не е провал, напротив – прави нещата по приятни.