Децата и технологиите

Таблетът, смартфонът и компютърът рискуват да убият чувствата и спомените.

Прави впечатление, че мненията по въпроса за използване на технологиите в детска възраст са разнопосочни дори и в научните среди. Някои психолози и психиатри не осъждат използването им след тригодишна възраст, като твърдят, че в тази технологична ера е немислимо децата ни да не са адекватни с времето. Проучвайки обществото, се забелязва, че някои хора смятат, че е невъзможно да се забрани на децата използването на технологиите, защото самите родители ги използват постоянно и ежедневно. Но това е неразбираемо, защото по тази логика ние можем да им разрешим и да пушат поради факта, че ние самите сме пушачи.  Забелязва се, че предпочитаният подарък за Коледа за малките деца е таблет. А къде изчезнаха куклите, влакчетата и легото?

От образователна гледна точка при използването на технологиите има много интересни и провокиращи, дори забавни стратегии за научаване четенето, писането, смятането, но се питам дали е необходимо?

Често се случва в ресторантите, докато изчакват менюто, родителите да преотстъпват телефоните на децата си и това занимание продължава и по време на вечерята, която най-вероятно децата дори не забелязват каква е и дали им харесва. Дори често отлагат неотложните си нужди, тъй като са прекалено вглъбени в играта на таблета. Или когато децата плачат и се бунтуват по някаква причина, родителите бързат да ги успокоят със своя смартфон. Но това, което потриса съзнанието, е приложението на телефона, което разпознава различния плач на детето. Това шега ли е? Къде е съпричастността от страна на родителя към емоционалното състояние на детето му? Къде е градивната близост между родителите и децата, при която те се опознават, възпитават и усъвършенстват?  И продължавам да се питам – наистина ли е необходимо на тази възраст?

Четейки научните теории, намирам теория, почиваща на изследванията на генетиката, от Джералд Крабтрий, който твърди, че нашите предци са много по-умни от сегашните съвременници, въоръжени с таблет. Лично на мен не ми е трудно да повярвам в това.

Доказано е, че прекомерната употреба на видеоигри отключва много сериозни патологии: от заболявания на очите до артрози, но също така и промяна в социалното поведение на индивида. За дете или юноша, който изпитва отегчение и самота и не проявява интерес към заобикалящия го свят, е лесно да намери убежище във виртуалния свят.  Затова видеоигрите са идеалното средство да се озовеш в алтернативна реалност.

Водещи детски психолози поддържат тезата, че писането е двигател на мозъка. Според тях мануалното писане е нещо различно, сравнено с клавиатурата на компютъра: на първо място се изискват няколко движения на ръката, за да изобразиш буквата, което от своя страна активира големи участъци от мозъка. Това са същите участъци, които участват при процесите на мисълта, говора и паметта. Освен това писането с ръка развива двигателните умения на ръцете и спомага за реализиране на творческите заложби на детето.

Четенето на книга също е от съществено значение. Научете децата си първо да четат литература на хартиен носител и след определено възраст им позволете да използват електронната литература.

Родителите трябва да знаят какво искат за своите деца – дали да ги заредят с емоциите от непосредствената близост с природата и естествените неща, които ги заобикалят, като им позволят да развиват въображението и фантазията си, или да ги изолират чрез технологиите във виртуалните реалности с ясното съзнание, че ги обричат на самота и ги лишават от чувствителност. Дали децата трябва да имат своето детство, или е по-добре да приличат на малки възрастни? Изборът е Ваш – на родителите.