Децата, които се страхуват от призраци или от тъмнината, се затрудняват да се хвърлят в нови непознати ситуации, страхуват се да не сгрешат или да остават сами, страхуват се да отидат на училище, озовават се в леглото на родителите си, често са притеснени, срамежливи, нервни, хиперактивни, възбудени и инатливи. При такива случаи родителите често изпитват чувство на вина и безпомощност и техните действия, придружени от тяхната несигурност и колебания, се оказват недостатъчно функционални.

От друга страна, да се изправиш срещу страховете на децата си с рационално спокойствие не е най-ефективният начин, защото страхът има собствена логика, която не кореспондира с рационалността. Следователно какво е необходимо да се предприеме, за да развиете чувство за сигурност и доверие у детето?

Какво изпитва едно дете, което усеща постоянен страх?

  • Родителите трябва да подкрепят децата си, когато изпитват големи страховеПостоянни притеснения и песимистични мисли  („Ако се случи нещо лошо?”; „ Какво ще се случи, ако остана сам?”; „ А ако учителят се ядоса?”).
  • Страхуват се да изживяват нови неща, да рискуват, да изпитват силни емоции.
  • Чести чувства на тревога и паника.
  • Ускорено сърцебиене, напрежение, стомашни спазми, изпотяване на ръцете.
  • Притеснителност, нерешителност, перфекционизъм, склонност към абсолютен контрол над ситуациите.
  • Възможни са нервни тикове.
  • Страх от конкретни неща (реални и въображаеми – кучета, насекоми, призраци).

Какво се случва с тези деца?

Страхът е естествено чувство при растежа, което е изключително изразено между 4 и 6 години, защото на този етап се развива мисловният процес и въображението на детето, което провокира фантазиите му. Тогава ужасни чудовища и призраци се спотайват в гардероба, под леглото, зад завесите или под стълбището.

Но в допълнение към обикновения страх, който засяга всички деца, се появява още един, който е много агресивен и постоянен. За някои деца тревогите и страховете се приемат като нещо, съпътстващо живота. Те не знаят какво е спокойствие, никога не са изпитали усещането, че могат да се доверят. Те не съумяват да приемат светът като едно приветливо и добро място, в това постоянно напрегнато състояние той е възприеман от такива деца като огромен, плашещ и опасен.

Това усещане съществува и в много зрели хора, които страдат от хронична тревожност. Те са особено чувствителни при събития от ежедневието, стресират се много лесно в ситуации, които за другите са нормални, фокусират се върху негативните аспекти на събитията и ги преувеличават, предпочитат да отлагат или отказват ангажиментите си, вместо да ги приемат, имат ниско самочувствие, изолират се от света, за да съхранят спокойствието си.

Къде се поражда чувството за беззащитност?

Причините за страх може да са много, родителите трябва да са съпричастни към дете, което се страхува

Всяко дете, когато се роди, се намира в свят на „гиганти” и това убеждение продължава с години, но когато всичко се случва по правилния начин, детето започва да мисли, че „гигантската майка” и „гигантският татко” са негови помощници, които го подкрепят и му помагат при опасности и трудности. То ги приема като сигурно убежище, в което да се подслони и защити от страховете си. Може да се случи и обратното – родителите могат да се превърнат в източник на страхове, тревожност и стрес за детето.

Прекалената дисциплина е причина за постоянния страх

Някои родители използват възпитателни методи, с които постигат целта си в някои отношения, но успяват на твърде висока цена. Освен физическото наказание, те използват и други общоприети възпитателни методи: огнен поглед, който има за цел да засрами детето, продължително мълчание, критика, крясъци, обиди, заплахи, публично унижение.

Много от тези възпитателни мерки се приемат като нормални и се прилагат с добри намерения, но родителите не са наясно, че когато вербално искат да изразят едно нещо с езика на тялото, те предават друго послание, вдъхвайки у детето страх, тревожност и недоверие.

Очевидно и на най-добрия родител на света се случва да се скара на детето си, но това дали е от полза и какво се случва след това: ако виждате, че детето Ви е наистина отчаяно и притеснено, какво правите? Игнорирате ли го, или търсите начин да го посъветвате и да възстановите връзката си с него? Възстановяването на емоционалния контакт и смяната на негативните емоции с положителни чрез инициативата на родителя помага на детето да развие доверие във взаимоотношенията между двамата.

Амигдалата е твърде чувствителна

Ако детето е подложено на повтарящи се плашещи го преживявания, то може да развие свръхчувствителна амигдала. Това е тази част от мозъка, която се активира, когато има някаква опасност. Тя освобождава стрес хормони в тялото и го подготвя за атака или бягство. Амигдалата е алармена система, чиято чувствителност се увеличава при честото усещане за страх. Тази свръхчувствителност може да продължи до зряла възраст, ако не се намесите и промените психическото състояние на детето и не го научите как да се справя със страховете си.

Ето няколко практически съвета, които ще Ви помогнат да се справите със страховете на детето си

Когато децата са тревожни, възприемат света през призмата на опасността: всичко, което виждат, е носител на заплаха. Ако едно дете е уплашено, родителят може да му помогне да види света по различен начин, може да му вдъхне сигурност, да му осигури защита. Той трябва да промени посоката му на внимание, за да го държи на разстояние от страховете и тревожните мисли. Какво да се прави?

  • Родителите трябва да помагат на децата да преодоляват страховете сиДемонстрирайте му съпричастност, внимание и го изслушвайте: изслушването и съпричастността към емоционалното състояние на детето е първата стъпка, която ще го насърчи да се изправи пред нещата, които го плашат. Не омаловажавайте и не се отнасяйте с насмешка към страховете му. Изслушването на неговите проблеми ще го накара да се почувства разбрано, ще усети съпричастността към неговите емоции и чрез Вашата увереност ще го предразположите да промени собствената си негативна гледна точка към света и нещата, които се случват в него.
  • Помогнете му да преодолее страха: особено тревожните деца живеят в постоянно състояние на страх от типа: „А ако се случи нещо лошо?”. Те не правят разлика между измамна и истинска опасност и не могат да се отърсят от страха. Тези деца се затрудняват да се успокоят самостоятелно. Можем да сравним метафорично страха на детето с пламък, който е причинен от една искра, която може да бъде мисъл или събитие. Когато забележите паниката в очите на детето си, направете всяко нещо, което е в състояние да охлади емоциите му – дайте му вода, разсейте го, като го накарате да броите до десет, накарайте го да диша дълбоко заедно с Вас, скачайте или рисувайте, изберете някакво занимание, което е приятно и забавно за него.
  • Създайте съюз между Вас и детето: когато детето се страхува да се  изправи пред нови ситуации и нови хора, да го хвърлите в мелето, надявайки се да се справи само, не е най-доброто решение. Боязливото дете се нуждае от „любящ съюзник”, който няма да игнорира неговото присъствие и с търпение ще изчака да намери смелостта да се изправи срещу предизвикателствата. Фрази като „Не бъди страхливец/ка” или „ Хайде, ти си вече голям/а”, не помагат на детето да преодолее страховете си и да развие самочувствието си. По-добре му кажете „ Ще държа ръката ти толкова дълго, колкото е необходимо, докато се почувстваш готов/а.”
  • Не тревожете детето, ако нямате решение: някои родители, без да си дават сметка, плашат децата, например, когато тичат по улицата или ги предупреждават за похитители, а след това се учудват, когато се страхуват да пресекат улицата или остават у дома. Важното е, когато споделяте опасностите с детето си, да споделите с тях и как могат да ги избегнат. Така ще му внушите, че всяка ситуация може да се управлява.
  • Измислете си игри със страховити, но забавни герои: дързостта и смелостта могат да се развият чрез физически игри като битка с възглавници и чаршафи или борба между двамата родители. Тези игри са забавни, безопасни и малко страшни”. Те ще провокират детето да се страхува малко, но едновременно с това и да се забавлява. Чрез тези демонстрации детето ще стигне до извода, че животът може да бъде малко страшен, но и едновременно с това безопасен и забавен. А ако ги оставите да Ви победи, ще го накарате да се почувства физически и емоционално силно, но също така ще получите като награда поглед, в който се чете самоувереност и самодоволство.