Как да говорим с детето за секса?: инструкция за родители – част 2

В първа част загатнахме някои от главните смущения, които изпитват децата и родителите, започвайки разговор по темата за сексуалните взаимоотношения. В долните редове ще засегнем още няколко важни момента.

Какво да правим, ако детето завари родителите си да правят секс?

До две години и половина детето не може да възприеме и осмисли това. Ако родителите са заварени от по-голямо дете, не е нужно да го разпитвате и уточнявате какво е чуло и видяло, не е нужно да го успокоявате. Трябва да наблюдавате поведението му, дали не е травмирано, да отговорите на въпросите му, ако се наложи.

Може да кажете, че това са игри за възрастни и да добавите, че малките деца не ходят на работа и не правят това, което техните родители. Но по-добре да бъдете внимателни и да избягвате такива ситуации. Детето трябва да има свое пространство: едва ли ще успеете да скриете нещо, ако детето в предучилищна възраст спи в родителското легло.

Какви проблеми, свързани със секса, вълнуват подрастващите?

Подрастващите имат много въпроси, свързани със секса. На много от тях вместо родителите може да отговори специализираната литература, а за някои е по-добре да се обсъдят взаимно. Например, те нямат знания за бременността, вместо това при тях има множество опасни митове. Един от най-разпространените са за петте дни преди и петте дни след менструация, когато уж не може да се забременее. На момичетата, които вярват в този мит, често им се случва нежелана ранна бременност.

Затова разговорът за контрацепция е много важен. Не се срамувайте да обсъдите първия сексуален опит, обяснете последствията, които могат да настъпят от необмислени сексуални отношения. Не осъждайте и не заплашвайте. Този разговор трябва не само да даде на детето информация, но и да укрепи Вашите доверителни отношения. Важно е, при възникнали следващи въпроси, детето да дойде именно при Вас.

Не си струва да четете лекции за секса на подрастващия, а насилствено да го слагате на стола и да му разказвате нещо е безполезно, защото в тази възраст те често не слушат родителите. Ако по тази тема не се е премълчавало в семейството, на детето на 12 години може напълно спокойно да бъде дадена за четене специална книга, енциклопедия, в която е написано и за половото съзряване, и за ерогенните зони, и за това, как протича сексът. В периода, когато при децата се формират половите роли, определя се половото поведение, би било по-добре, ако на въпросите на момчетата отговарят бащите, а на момичетата – майките. Така ще бъде избегнато излишното смущение.

Трябва ли да обясняваме на децата за хомосексуалните отношения?

Около 12-13 години на подрастващите е добре да се разкаже за това и да им се обясни, че в това няма нищо особено. Може да им се обясни, че при някои хора няма влечение към противоположния пол, а има интерес към своя, но това също са чувства. За детето е важно да знае, че хомосексуалистите също са хора, като всички останали.

Какво трябва да разкажем на детето, за да не стане жертва на сексуално насилие?

На малкото дете, детето в предучилищна и начална училищна възраст е важно да бъде обяснено, че има хора, от които трябва да се пази. Важно е детето да не бъде изплашено и превърнато в социопат, който във всеки срещнат вижда престъпник. 

Границата между тоталното недоверие и доверието към хората е много тънка. На първо място е нужно детето да бъде научено да се съветва със семейството. Ако някой непознат му предлага нещо, преди да се съгласи, детето да отиде и да иска разрешение от родителите си.

Как не бива да общуваме с детето?

Не създавайте тайни. От тази тема не трябва да се прави тайна. Открито отговаряйте на детските въпроси за секса, но на ниво, съответстващо за възрастта на детето.

Не давайте повече информация, отколкото е необходимо. До настъпването на училищна възраст изобщо не е нужно да разказвате нищо за техниката на секса. За децата думата „секс“ не е много разбираема, по-добре да я заменяте с думата „отношения“.

Не се срамувайте. Вие формирате отношението на детето към темата за сексуалните отношения и е добре, ако тя бъде обсъждана без дискомфорт.

Не заплашвайте. По-добре се научете да преценявате рисковете и да предпазвате от нежелателни последствия.

Не лъжете. Ако Ви се струва, че за детето е рано да знае една или друга информация, по-добре просто не говорете, опитайте с достъпен за разбиране отговор, но не си съчинявайте истории за щъркели.