„Никога няма да можем да убедим пъпката на цветето да разцъфне по-бързо. Ако се опитаме да отворим цветето с ръце, венчелистчетата ще останат в ръката ни. Ако се опитаме да дадем повече вода или повече слънце, цветът ще изгние или изсъхне. Единственото нещо, което можем да направим, е да създадем най-естествената и благоприятна среда за него. Останалото ще дойде от само себе си. С времето и с търпение ще изчакаме неговата прекрасна еволюция.”

Самочувствието на детето е като цвете - трябва да се подхранва

Майстор Чоа Кок Суи – Златен Лотос Сутра

Култивирането на растението и възпитанието на детето са два процеса, които имат много общи неща: и двата изискват ангажираност, търпение, постоянство, способност да се грижиш и защитаваш. Едно дете е като едно малко семенце и има в себе си всичко, което е необходимо, за да се превърне в красиво цвете. Но едно от условията е да има градинар, който да се грижи за него и да се ангажира да го направи по-силно. Когато наблюдаваме една прекрасна градина, знаем, че всичко това е постигнато с много и непрекъсната работа, но също така със специални умения и любов. Ето че можем да сравняваме самочувствието на детето със силата на едно цвете.

Силата не е необходима само в строго физически смисъл. Тя се проявява и чрез духа при справянето с живота, в активното участие в промяната на нещата към по-добро, в способността да се направляват с увереност ситуациите в желаната посока. Изграждането на тази сила изисква от родителите някои възпитателни мерки, които да използват в ежедневието, точно както се изисква от нас да поливаме и обгрижваме едно малко цвете.

Защо е важно доброто самочувствие в живота?

Доброто самочувствие и самооценката на личността е от съществено значение за собственото ни благополучие. С други думи, осъзнаването на собствените качества влияе на настроението. Точно самочувствието кара детето да се чувства достатъчно способно да се изправи срещу трудностите и да намери решение за тях. Това го прави решително при постигане на целите, които си поставя, и води до удовлетвореност и себеуважение. Детето преодолява евентуалните си провали без драми и с хладнокръвие и не позволява тези провали да се отразяват на психичното му състояние и желанието да се учи и усъвършенства. Тази реакция е следствие от реалистичната му представа за собствените му качества и граници на възможностите му.

Развитието на самочувствието е един от основните стълбове, които помагат на детето да се превърне в достоен възрастен човек с всички необходими качества, които му помагат да се справя с живота. Дете, което не харесва себе си, не се развива хармонично и щастливо.

Ниското самочувствие при децата действа пагубно върху правилното развитие на личността им

Липсата на самочувствие е пагубна за личността!

Когато детето мисли, че не е достатъчно добро и способно, може да избере да не се развива, защото се чувства неадекватно. То може да стигне до убеждението, че не е достатъчно способно, чрез всичко, което го засяга: задачите в училище, това, което прави, което чувства, което казва или което мечтае. Често възнамерява да се откаже от започнатото или изобщо не започва от страх, че ще се провали. Някои деца се страхуват постоянно, че ще бъдат преценявани от другите. Те избягват да говорят поради тези причини, което от своя страна води до усещането за пренебрежение и изолация от страна на околните. Това затвърждава още повече идеята у тях, че не са достатъчно качествени и ценни.

Дори и да са интелигентни и с талант, децата осъзнават малко истинската си цена: те се гордеят с успехите си, но това не променя представата им за самите тях. Удовлетворението за тях е кратък променлив момент в сравнение с тежестта на самокритиката. Дори отличните резултати от техния труд не успяват напълно да повлияят на усещането, че не са обичани и оценени от близките и околните. Тези деца често са в ситуации, в които изпитват лошо, пренебрежително и нелюбезно отношение, понякога придружено с грубост и насилие от страна на околните. Това е много по-често срещано при тях, отколкото при тези, които притежават голямо самочувствие.

Когато едно дете се чувства достатъчно оценено, то демонстрира поведение от типа: „„Няма начин да бъда третиран по този начин, не позволявам!”, докато дете с малко самоуважение и самочувствие не успява да реагира и често дори не иска помощ от възрастните и дори смята, че заслужава да бъде третирано по този начин.

Родителите трябва да помагат на детето да придобие добро самочувствие

Пасивното поведение на тези деца привлича „преследвачите” или други деца или възрастни, при които се проявява тенденцията към насилие. Те често допускат да бъдат привличани в компанията на деца, които притежават доминиращи качества, сякаш разпознават много добре ценностите, одобрявани от другите, и често преувеличават и идеализират техните качества. В ума на тези деца сякаш светът е разделен на две: доброто и правилното е в другите, а недостатъчното и некачественото е в самите тях. Някои деца с недостатъчно самочувствие могат да стигнат до там да се държат лошо поради факта, че не очакват да предизвикат вниманието и одобрението на другите. Те провокират неодобрението, което е също някаква форма на внимание, но поне не се чувстват невидими.

Как се развива (или не се развива) самочувствието?

Фундаменталните елементи за създаване на самочувствие са любовта и доверието. Развитието на тези чувства у децата към самите тях се привнасят чрез любовта и доверието при взаимоотношенията родители-деца. 

Най-вече до края на 6-7-та година на практика детето се вижда отразено в очите и думите на родителите и твърдо вярва в образа, който те виждат в него. До тези години все още не е развит „филтъра” на когнитивно ниво, наречен критично чувство, който им позволява да оценяват и разбират какво казват другите за него. Въпреки че детето изпитва отрицателни емоции по отношение на критика или коментар, няма да поставя под съмнение мнението на родителя и ще приема без резерви качествата, които му приписва той.

Запознайте се с важни съвети по отношение на това как да помогнете на детето си да изгради добро самочувствие във втората част на нашата статия.