Съгласно данните от различни изследвания, проведени при 15-годишни ученици, те се безпокоят, че ще получат лоши оценки по математика, 30% от тях нервничат, когато решават математически задачи, а 59% казват, че считат математиката за прекалено сложна. Такова отношение към тази точна наука в бъдеще може да повлияе на избора на университет и специалност в ущърб на техническите направления, дори при наличието на достатъчно знания. Какво означава математическа тревожност и как да помогнем на детето да се справи със страха от числа и изчисления.

Какво представлява математическа тревожност?

Математическата тревожност е състояние, при което симптомите за тревога се проявяват изключително по математика.

Математическата тревожност е състояние, при което симптомите за тревога се проявяват изключително по математика – проявява се, когато децата и възрастните започнат да работят с числова информация и нейната обработка. Тя се проявява в усещане за страх, дискомфорт, безпокойство и неспособност да се мисли по време на изпълняване на математически задания – от решаване на задачи и уравнения до броене на рестото в магазина.

Да се определи точно, в каква именно възраст възниква математическата тревожност, е сложно, а и изследванията на тази тема засега са малко. С числова информация децата започват да работят от първи клас и въпросите за предпочитания се формират, когато те започнат да изучават двузначни или тризначни числа. Приблизително в началните класове може да бъде уловен моментът, когато при детето се появява дискомфорт. Но при всеки настъпването на тази тревожност произтича по различен начин: при някои всичко е било наред с математиката в началното училище, но когато започнат сложните задачи по алгебра, се появяват проблеми. Или например детето е пропуснало някакъв период на обучение в училище и не успява да навакса. Никой не го подкрепя в тази ситуация и му се налага да се ориентира самостоятелно в движение.

Една от хипотезите гласи, че математическата тревожност е по-силно развита при хора с ниски способности за прости математически изчисления, но изследванията показват, че не винаги е така. Например някои деца с висока математическа тревожност показват добри резултати в решаването на математически задачи. Безусловно, математическата тревожност като цяло е свързана с математически постижения, но да се обясни тя именно с ниските математически способности не е възможно. Отчасти причината може да се крие в това, че често математиката се обсъжда като нещо страшно, сериозно, възниква натиск над детето, появяват се етикетите „момчетата са техничари, а момичетата са привлечени повече от хуманитарните науки“.

Математическата тревожност влияе също и на работната памет, която помага за оперирането с актуална информация тук и сега. Например да задържиш условието на задачата в паметта си, докато я решаваш. Математическата тревожност заема ресурсите от работната памет и на човек му се налага да разделя работната памет между задържането на условията на задачата и негативните мисли, свързани с математиката. Когато човек изпълнява математическо задание, тревожните мисли го отвличат и се появяват в качеството на второ задание, което човекът решава едновременно с основното. Освен това изначално ниската работна памет понижава количеството ресурси, достъпни за решението на задачата.

Какво могат да направят родителите?

Детето чувства отвращение към математиката и, като следствие, намалява мотивацията си към изучаване на предмета.

Проблемът е там, че когато детето се безпокои по повод на математиката, то по-малко се занимава с нея. В резултат се получава затворен кръг: детето не се е подготвило за контролната работа – получило е лоша оценка – в главата му се появяват негативни мисли за математиката. Детето чувства отвращение към математиката и, като следствие, намалява мотивацията си към изучаване на предмета и намалява времето за неговото усвояване. Като резултат – отново ниска успеваемост, например, тройка за срока. Това води до увеличаване на тревожността и може да повлияе на избора на професия в перспектива.

За начало с детето е нужно просто да се поговори и да се разбере какво се е случило с него. Редица изследвания по тази тема съветват при борба с математическата тревожност да се укрепят и да се подобрят базовите знания по предмета: да се проследи как детето работи с числова информация, да се определят пропуските в знанията. Възможно е тревогата да се е образувала заради наложителни отсъствия от час по математика (например заради боледуване) и детето да не е успяло да научи нещо. В този случай родителите трябва да поработят с детето, да му помогнат с домашните, да поговорят с учителя, който да му отдели повече внимание и допълнително да му обясни неразбраното или не докрай наученото.

При изучаване на предмета е добре да се ориентирате как по-добре детето възприема информацията – звуково или визуално. Отчитайки факта, че математиката е много абстрактен материал, който не може да се пипне с ръце, при нейното изучаване е нужно да вземете под внимание индивидуалните особености на ученика.

Необходимо е също да регулирате негативните настройки, свързани с математиката: първо – да следите какво говорят учителите, родителите и изобщо околните, за да не се формира мнение у детето, че математиката е най-страшното нещо в живота. Второ – да избягвате образа на математиката като нещо сложно. В такава ситуация детето веднага започва да се безпокои, а следователно чувството на тревога още повече ще пречи за изучаване на предмета.

По-ефективно е детето да си представи, че математиката е предизвикателство, с което то може да се справи, а не заплаха, с която трябва да се бори. По-добре е да се избягват изрази от сорта на: „учи математика, без нея няма да постъпиш в нито един нормален университет“. А ако вземем предвид, че предметът в училище е адаптиран към ниво средностатистически ученик, се предполага, че със стандартната програма по математика в училище би следвало да се справи всеки един.