Какво е математическа тревожност и как да я преодолеем? - част 1

Съгласно данните от различни изследвания, проведени при 15-годишни ученици, те се безпокоят, че ще получат лоши оценки по математика, 30% от тях нервничат, когато решават математически задачи, а 59% казват, че считат математиката за прекалено сложна. Такова отношение към тази точна наука в бъдеще може да повлияе на избора на университет и специалност в ущърб на техническите направления, дори при наличието на достатъчно знания. Какво означава математическа тревожност и как да помогнем на детето да се справи със страха от числа и изчисления.

Какво представлява математическа тревожност?

Математическата тревожност е състояние, при което симптомите за тревога се проявяват изключително по математика – проявява се, когато децата и възрастните започнат да работят с числова информация и нейната обработка. Тя се проявява в усещане за страх, дискомфорт, безпокойство и неспособност да се мисли по време на изпълняване на математически задания – от решаване на задачи и уравнения до броене на рестото в магазина.

Да се определи точно, в каква именно възраст възниква математическата тревожност, е сложно, а и изследванията на тази тема засега са малко. С числова информация децата започват да работят от първи клас и въпросите за предпочитания се формират, когато те започнат да изучават двузначни или тризначни числа. Приблизително в началните класове може да бъде уловен моментът, когато при детето се появява дискомфорт. Но при всеки настъпването на тази тревожност произтича по различен начин: при някои всичко е било наред с математиката в началното училище, но когато започнат сложните задачи по алгебра, се появяват проблеми. Или например детето е пропуснало някакъв период на обучение в училище и не успява да навакса. Никой не го подкрепя в тази ситуация и му се налага да се ориентира самостоятелно в движение.

Една от хипотезите гласи, че математическата тревожност е по-силно развита при хора с ниски способности за прости математически изчисления, но изследванията показват, че не винаги е така. Например някои деца с висока математическа тревожност показват добри резултати в решаването на математически задачи. Безусловно, математическата тревожност като цяло е свързана с математически постижения, но да се обясни тя именно с ниските математически способности не е възможно. Отчасти причината може да се крие в това, че често математиката се обсъжда като нещо страшно, сериозно, възниква натиск над детето, появяват се етикетите „момчетата са техничари, а момичетата са привлечени повече от хуманитарните науки“.

Математическата тревожност влияе също и на работната памет, която помага за оперирането с актуална информация тук и сега. Например да задържиш условието на задачата в паметта си, докато я решаваш. Математическата тревожност заема ресурсите от работната памет и на човек му се налага да разделя работната памет между задържането на условията на задачата и негативните мисли, свързани с математиката. Когато човек изпълнява математическо задание, тревожните мисли го отвличат и се появяват в качеството на второ задание, което човекът решава едновременно с основното. Освен това изначално ниската работна памет понижава количеството ресурси, достъпни за решението на задачата.

Какво могат да направят родителите?

Проблемът е там, че когато детето се безпокои по повод на математиката, то по-малко се занимава с нея. В резултат се получава затворен кръг: детето не се е подготвило за контролната работа – получило е лоша оценка – в главата му се появяват негативни мисли за математиката. Детето чувства отвращение към математиката и, като следствие, намалява мотивацията си към изучаване на предмета и намалява времето за неговото усвояване. Като резултат – отново ниска успеваемост, например, тройка за срока. Това води до увеличаване на тревожността и може да повлияе на избора на професия в перспектива.

За начало с детето е нужно просто да се поговори и да се разбере какво се е случило с него. Редица изследвания по тази тема съветват при борба с математическата тревожност да се укрепят и да се подобрят базовите знания по предмета: да се проследи как детето работи с числова информация, да се определят пропуските в знанията. Възможно е тревогата да се е образувала заради наложителни отсъствия от час по математика (например заради боледуване) и детето да не е успяло да научи нещо. В този случай родителите трябва да поработят с детето, да му помогнат с домашните, да поговорят с учителя, който да му отдели повече внимание и допълнително да му обясни неразбраното или не докрай наученото.

При изучаване на предмета е добре да се ориентирате как по-добре детето възприема информацията – звуково или визуално. Отчитайки факта, че математиката е много абстрактен материал, който не може да се пипне с ръце, при нейното изучаване е нужно да вземете под внимание индивидуалните особености на ученика.

Необходимо е също да регулирате негативните настройки, свързани с математиката: първо – да следите какво говорят учителите, родителите и изобщо околните, за да не се формира мнение у детето, че математиката е най-страшното нещо в живота. Второ – да избягвате образа на математиката като нещо сложно. В такава ситуация детето веднага започва да се безпокои, а следователно чувството на тревога още повече ще пречи за изучаване на предмета.

По-ефективно е детето да си представи, че математиката е предизвикателство, с което то може да се справи, а не заплаха, с която трябва да се бори. По-добре е да се избягват изрази от сорта на: „учи математика, без нея няма да постъпиш в нито един нормален университет“. А ако вземем предвид, че предметът в училище е адаптиран към ниво средностатистически ученик, се предполага, че със стандартната програма по математика в училище би следвало да се справи всеки един.