На музей с децата

Какви книги да четем, как да избираме картини за първо запознаване с изкуството и какво да вземем със себе си?

В детските гидове през почивните дни са описани мероприятия и мастър-класове, които организират музеите за своите най-малки посетители: често това са кратки интерактивни занятия, по време на които децата се запознават с художниците, историята на картините или организацията на експозицията. Но какво да направите, ако сте решили да приобщите детето към света на прекрасното самостоятелно? Как да направите посещението на музея или картинната галерия познавателно и увлекателно за малчугана?

Много родители биха желали техните деца да разбират и обичат изобразителното изкуство. Но често музеите, в които не трябва да се тича, вика и да се пипат предмети, биват възприемани от децата като не най-дружелюбното място – иска им се да си тръгнат оттам час по-скоро. С какво да започнете и как да се въоръжите?

За да знае детето какво означава музей и защо се ходи там, проведете вкъщи подготвителна работа: покажете му художествени албуми и му разкажете от какво Вие сте привлечени в живописта, архитектурата или музиката. Съществуват подходящи книги, насочени към деца от 5 до 13 години, като в тях са включени много интересни факти, неочаквани интерпретации и нестандартни отговори на въпроси за различните възрасти, които често затрудняват дори възрастните. В книгите е обяснено защо не бива да се шуми в музея, защо на картините всичко е плоско, защо на картините са им нужни рамки, как да се отличи красивото изкуство от халтурата и много други факти. Всички отговори са изчерпателни и достъпни за децата, като превръщат това четиво в интересна и развлекателна игра.

Планирайки посещение, научете повече за експозицията и колекциите на музея и отделете няколко минути, за да разберете къде са разположени избраните от Вас произведения. Детето би се чувствало по-спокойно, ако го водите уверено през залите и ще се измори по-малко в процеса на търсене на една или друга картина или експонат.

Не се стремете да обхванете цялата експозиция, започнете с малко. Изберете предварително няколко произведения, които искате да покажете. Научете за техните автори, за времето, през което са живели, за най-важните събития, които са се случили тогава и как те изобщо са повлияли върху тези художници, върху конкретните произведения в частност. Включвайте детето във Вашата изследователска работа – така ще му бъде много по-интересно да се запознае с картината на живо.

Болшинството произведения на изкуството са стари, поради което за децата е доста сложно да ги възприемат. Намерете в историята това, което е познато на Вашето дете, това звънче, което ще пробуди в него асоциации, и приобщeте произведението на изкуството в този контекст. Свържете изкуството с историята на любим литературен персонаж или на член от Вашето семейство. Например, ако децата са слушали истории за своята пра-прапрабаба, която е живяла през XlX век, получила е образование в Европа, интересувала се е от изкуство, обиколила е Италия, Франция и Германия, където е посещавала музеи, то тя би могла да стане Ваш исторически ориентир. Гледайки някоя картина, бихте могли да обсъдите, дали дадено изобразено събитие се е случило преди или след нейното раждане, дали тя е виждала дадената картина, дали се е обличала като жената от картината, дали е виждала ландшафта или пейзажа, изобразени на нея и така нататък. Всичко това ще помогне на детето да разбере контекста на произведението, затова е важно да намерите своя пример и да го използвате.

Опитайте се да свържете изкуството с детската непосредственост и да превърнете ходенето в музей в куест игра. Като начало, си спомнете филми, като „Индиана Джоунс“, „Мумията“ или „Нощ в музея“: всеки музей може да бъде представен като сандък, пълен с тайнствени съкровища и тази метафора да бъде използвана за семейно разследване. Куестът може да бъде измислен самостоятелно или да се отправите на интерактивна екскурзия, която се провежда от сътрудниците в музея.

Още една интересна игра е заедно да търсите на картините свои приятели. Това е отлично упражнение за внимание – да се намира портретна прилика между персонажите от картините и съученици, приятели и познати; това ще накара детето да се вглежда в лицата на платната, а не да ги подминава. Когато бъдат намерени такива двойници, задължително направете снимка за реалните си приятели или купете картички за подарък – такъв спомен ще остане задълго.

Не бъдете прекалено сериозни: музеят е прекрасно място за игри. Тук трябва да имаме едно наум: игрите трябва да бъдат тихи и да не пречат на другите посетители. Предложете на децата да подражават на произведенията на изкуството: нека да заемат позата на статуя или да разиграят сценката, изобразена на картината. Участвайте в техните действия, споделете с тях този опит. Имитацията е забавна игра и отличен начин да оцените произведението, да го почувствате.

И последно: не позволявайте детето да огладнее. Нищо няма да го накара да бяга към изхода по-бързо от глада. Затова задължително намерете начин да го нахраните, преди да изгуби интерес към произтичащото. По време на хапването в заведението може да обсъдите всичко, което сте успели да видите, да разпитате на кой какво му е харесало и това е отлично време за планиране на останалата част от Вашата визита.