Аутизъм при децата: признаци - част 1

Всяка година в целия свят на 2 април се отбелязва Денят на разпространение на информация за аутизма. Да бъде говорено по темата за разстройството на аутистичния спектър е необходимо, тъй като колкото по-рано се открие такова състояние при детето, толкова повече шансове има то за успешна социализация в бъдеще. В тази статия ще разгледаме с какво е опасен РАС, как да разпознаем отклоненията в развитието на детето и кои методи за лечение се считат за най-ефективни.

Какво е аутизъм и как се проявява?

Аутизъм, или разстройство на аутистичния спектър, е нарушение в развитието, при което още от ранна възраст при човека е нарушена способността ефективно да влиза в социално взаимодействие и чрез това взаимодействие да се учи. Значително количество умения и навици детето получава чрез общуването, на първо място с родителите: учи се да говори, да разбира речта, да играе, да организира своето време, да контролира емоциите си, да дружи.

При такова състояние способността за ефективно обучение чрез тези навици се понижава. И това често се проявява в забавяне в развитието и комуникацията като цяло: речта и жестовете, с помощта на които детето общува се появяват по-късно или изобщо не се появяват. Пораствайки, детето с разстройство в аутистичния спектър често изпитва трудности в общуването с връстниците си или в игрите. Нарушенията в развитието, дори при възрастните, се проявяват по различни начини. Някои хора с аутизъм разговарят прекрасно, добре разбират адресираната към тях реч и като цяло умеят да контролират своето поведение, но изпитват трудности в сложното взаимодействие с други хора – дружба, съблюдаване на неписани правила, разбиране на сарказъм, ирония и много други сложни социални връзки. Други изобщо не умеят да разговарят и адекватно да взаимодействат с околните на базово равнище.

Какъв е процентът на аутистите? При момичетата или при момчетата се среща по-често?

В обширни изследвания (в зависимост от това какви критерии са използвани за разпознаването на разстройство на аутистичния спектър и как се е провеждало даденото изследване), процентът на хората с аутизъм се колебае в пределите на 1-1,5%, тоест диагноза РАС се поставя на едно или две деца от сто. Той се среща малко по-често при момчетата, но и тук цифрите се колебаят: някои изследвания сочат, че момчетата с подобно разстройство са три-четири пъти повече, отколкото момичетата, в други се говори за седем-осем пъти повече. Но проблемът е там, че при момичетата често изобщо не се диагностицира аутизъм: въпреки, че и при момчетата, и при момичетата той се проявява в нарушения на социалното взаимодействие и комуникацията, често се оказва, че при момичетата проблемите са малко по-малко забележими и могат да не са толкова очевидни, тъй като определено поведение на момичетата, което се явява един от признаците на разстройство на аутистичния спектър, може да бъде считано за социално приемливо.

Какви са причините за възникване на аутизъм?

В около 85-90% от случаите причината за неговото развитие при децата не може да бъде определена. С това често се спекулира и се правят опити да се търсят различни особености в обмяната на веществата или развитието на даденото разстройство да се приписва на някакви психологични въздействия и други, но това явно не са причините. Разстройството на аутистичния спектър е комплексно разстройство, предизвикано от съчетанието на различни причини. То е свързано с генетични фактори: от година на година се увеличава списъкът с генетични нарушения, които водят до формиране на РАС. Съществуват данни, че някои лекарства, които се приемат от бременни жени (например валпроева киселина, изписвана на пациенти с епилепсия), могат да увеличат вероятността от възникване на РАС при детето. Заболявания на майката по време на бременност също могат да увеличат тази вероятност, както и някои екологични фактори на средата.

Как да разберем, че детето има аутизъм? На какво в поведението родителите трябва да обърнат внимание?

За да разберете, че детето има РАС, първо трябва да установите, че е налице нарушение в социалното взаимодействие и комуникацията, тоест понижена способност на човек да встъпва в ефективно двустранно социално взаимодействие с други хора. Това се проявява в нарушение на зрителния контакт и невербалната комуникация (трудности в използването на жестове), нарушения в речта, тоест способността да създава диалог, да се разбира и взаимодейства с други хора. Тези нарушения могат да се изразяват различно, в голяма или малка степен, но те задължително се забелязват при децата с РАС.

Друга група симптоми са особености в поведението: ограничени, повтарящи се, еднообразни, стереотипни навици, интереси и видове дейност. Тоест, при детето могат да се забележат необичайни повтарящи се игри или не много разбираеми навици: например постоянно се люлее или се опитва да съхранява определено постоянство около себе си, или се стреми вещите му да са подредени по определен начин, или яде нещо избирателно и така нататък.

Важното тук е, че двете групи симптоми трябва да се проявяват едновременно. Ако е налице само едната група, то диагноза „РАС“ не може да бъде поставена – по всяка вероятност се касае за друго заболяване.