Много родители, увлечени от теорията за ранно развитие, се опитват да обучат децата си на устно смятане буквално от бебешка възраст – в ход влизат ярки картички, шумни кубчета, дървени мъниста и сметала. Какви са плюсовете и минусите на пeтте най-популярни методики за обучение на деца на броене? Действително ли модерните способи са по-добри от традиционните и как родителите самостоятелно да се занимават с децата си, без да прибягват до помощта на центрове за ранно развитие?

Традиционна методика на Леушина

Децата по-лесно усваояват понятието за количество, без да го свързват с цифрите или предметите.

Освен известните на всички начини за обучение на броене на пръсти или с пластмасови пръчици, съществува традиционен подход към обучението за броене, който е разработен от съветския педагог Анна Михайловна Леушина. Именно по тази методика учат на броене в детската градина: децата се учат да виждат и и преместват броими предмети в пространството, помагайки си с думи. Например, „една вишна, още една вишна“ и така нататък. Следващият етап е запознаването с понятията „повече“, „по-малко“ и „равно“, тоест броене фактически без използване на числа. Така децата се учат да назовават количеството предмети, да смятат от по-малко към по-голямо и обратното и да могат да отговорят на въпроса „колко?“.

Плюсове: Развива двигателната активност и речта, тъй като детето брои на глас.

Минуси: Не тренира темпото на мислене. Може да бъде скучна за децата, които бързо усвояват всеки етап на броенето.

Метод на Глен Доман

Този метод на обучение на броене е основан върху употребата на карти с едри ярки точки. Принципът на обучение е прост: родителите показват на детето картата и назовават числото. В началото се използват карти, на които количеството точки не превишава пет, след което в действие се пускат карти с все по-голям брой точки: 20, 50 и така до 100. Благодарение на тези тренировки детето се учи да брои количеството предмети зрително, като не прибягва към обичайното броене на глас или към добавяне – изваждане. За да се постигнат някакви резултати, е нужно заниманието да се извършва по няколко пъти на ден, което е доста изморително както за детето, така и за родителите.

Плюсове: Децата по-лесно усваояват понятието за количество, без да го свързват с цифрите или предметите. Учат се да броят и смятат направо с големи числа – до 100 и повече.

Минуси: Не е подходящ да подвижни деца, които не могат дълго да стоят на едно място. Не развива логиката и пространственото мислене, не отработва практическото използване на навика. Изисква активна тренировка през деня, което не е подходящо за много заетите родители. За обучението е нужно да се закупуват специални материали и да се изучават принципите за провеждане на занятията.

Методика за смятане до сто на Николай Зайцев

Таблиците помагат на детето правилно да усвои същността на смятането

Методиката е подходяща за три-четиригодишни деца; тя е основана на специални таблици с цифрите от 0 до 9 и техните означения. С помощта на първата таблица детето лесно усвоява събирането и изваждането наум в пределите на числата до сто. Втората помага за усвояване на трицифрени числа и дава представа за техния състав: стотици, десетици, хилади. Третата запознава учениците с многозначните числа. Основната задача на методиката е да се свърже в едно звуковият, количественият и цифров състав на числото, за това детето тренира за намиране, разбиране и назововане на числото. Според замисъла на автора, научило се да намира в таблицата всяко число, детето лесно ще усвои изваждането и събирането на числата до сто.

Плюсове: Лесно обучава на смятане до 100. Таблиците помагат на детето правилно да усвои същността на смятането, без да го свързва с предмети или пръсти.

Минуси: Основана е върху механичното запомняне на числа. Не тренира фината моторика, необходима за писането. Трябва да бъде научена методиката, за да се занимавате самостоятелно с детето. Трябва да се закупуват специални материали и карти.

Методика на Сергей Поляков

Основана е върху целостта на детското мислене и задейства едновременно два вида памет: зрителната и двигателната. Тренировките се правят с помощта на цифрови кубчета, чрез които децата се учат да казват количеството без пресмятане. В началото детето трябва да усвои броенето до десет, след което веднага да се научи да изважда и събира по 3, 5, 6 и така нататък. Освен това обикновено децата интуитивно разбират какво означава „повече“ и „по-малко“. Тренировките са възможни по време на игри, хранене, разходки – навсякъде, където има няколко предмета, които могат да се пресмятат.

Плюсове: Игрова форма на занятия. Кратка продължителност на заниманията (10-20 минути).

Минуси: По-плодотворно е заниманието в малка група, състояща се от 2-3 деца.