Голямото бъдеще: 5 методики за ранно развитие на деца – част 1

Много родители започват да се занимават с обучение на детето от самото му раждане: освен развитие на моториката и речта, в ход влизат чужди езици, уроци по живопис и математика. Ползата от такива занятия не се потвърждава от изследванията на учените. Какъв потенциал е заложен в децата от раждането, как да го развиваме, без да навредим?

Какво означава ранно развитие?

Самият термин „ранно развитие“ се появява официално относително неотдавна – през 1971 година. Неговият създател, един от основателите на корпорацията Sony Масару Ибука, е доказал необходимостта от осъзнат, целенасочен подход към развитието на децата именно в ранна възраст до три години. Той противостои на общоприетата позиция на ненамеса и увереност в това, че през тези години детето се развива от само себе си. С времето произтича трансформация на термина от „ранно развитие“ в „изпреварващо развитие“ и се появява мода за изучаване на чужди езици едва ли не от самото раждане, устно броене до сто на две-годишна възраст и професионален спорт – от три годишна.

Действително ли това е нужно на децата?

Понякога интензивно обучаващите се деца действително изпреварват училищната програма и притежават отлична памет, но при това трудно разбират и изразяват своите емоции, не умеят да играят в екипни игри, практически са лишени от творчески навици и като цяло са крайно неуверени в себе си. Подобни резултати каратпсихолозите и методистите от цял свят да се обърнат към изворите и да погледнат върху детското развитие от научна гледна точка.

В последните десетилетия учените провеждат различни изследвания в областта на работата на детския главен мозък. Изследвания, проведени от британски експерти от Baby Sensory, отбелязват интересна динамика в развитието на невронните връзки в мозъка, които влияят пряко на мозъчната маса. Невронните връзки се формират за сметка на придобиването на някакъв опит при взаимодействие на невроните помежду си. В първите три години от живота мозъчната маса расте практически в геометрична прогресия (0,5 килограма при новороденото, килограм около годинката, килограм и половина на три години, като в същото време теглото на мозъка на възрастен човек е около три килограма). При това у детето през първата година от живота невроните са почти два пъти повече, отколкото у възрастния.

С подобна динамика процентът от хора с високо IQ би трябвало да бъде много по-висок. Но тук действа простият принцип use it or lose it (или използваш, или губиш). Невроните, които не са успели да се свържат с други събратя в невронна връзка, просто отмират. Затова първите три години от живота, когато произтича най-активният процес на формиране и укрепване на невронните връзки, се явяват един от най-важните периоди в живота. Именно през това време се полага фундаментът за бъдещето на детето. А най-благоприятният период са първите шест месеца от живота, когато от организма се изискват най-малко усилия за формиране на тези полезни връзки.

Експертите отбелязват, че не всички области на мозъка са еднакво възприемчиви към формирането на невронни връзки в бъдеще. Именно през първите три години е най-ефективно да се развиват органите на чувствата, емоционалната сфера на малкото, да се погрижим за развитието на неговата реч, двигателни и социални навици.

Що се касае до развитието на интелекта, то съответните области на главния мозък при децата се включват около три- – четиригодишна възраст, затова е доста безсмислено да караме едногодишно/двугодишно дете да учи чужди езици и да назубря каквато и да е информация, то все още просто не е физически приспособено за това: през това време неговият организъм се учи на съвсем други неща. Затова пък игрите с топка, които задействат едновременно и двете ръце от раменете до китките, способстват за развитие на речта, и около втората година от живота в малкия мозък на детето се образуват така наречените клетки на Пуркиние, които отговарят не само за координацията на движенията, но и за бързината на мислителните реакции.

Подобни изводи на учените водят до преразглеждане на образователните системи на държавно равнище. Така например, във Великобритания са въведени специални стандарти в областта на детското развитие от една до седем години, където основни приоритети се явяват социално-емоционалното, личностно и физическо възпитание, а също така и развитието на речта. Математиката, граматиката, музиката и други предмети там се водят като специализирани. Те биват преподавани, след като са усвоени приоритетните направления. В някои европейски страни за децата на три години има специална дисциплина small talk, където те се учат да започват и поддържат беседи във всякаква ситуация. А американските родители активно развиват комуникативните навици на децата —именно от навиците за общуване и умението да се социализират зависи дали ще ги приемат в най-добрите детски градини.

Като цяло, детските градини и у нас и в чужбина предлагат огромно количество най-разнообразни методики за ранно развитие – комплексни, общо-развиващи и специализирани, обучаващи. Да се анализират не винаги бива лесно, но ще разгледаме плюсовете и минусите на петте най-популярни методики. Проследете ги тук.