Несигурността в изискванията към децата води до неизпълнение.

Грешка № 3: Нестабилност на изискванията или заплаха при неизпълнение

Да бъдем последователни в изискванията си (особено при малките деца) не е лесно. Но трябва да разберете, че ако детето разбере, че „не“ понякога е „определено не“, а в други случаи може да се окаже „добре де, да“, то всеки път ще изпитва Вашето търпение. Първо, защото ще се надява да получи желаемото. Второ, защото ще желае да разбере логиката. Ако мама понякога е търпелива, а друг път – крещи, то все някак трябва да разбере, кои именно обстоятелства предизвикват всяка от реакциите. За да се разминете без жертви, е важно с всички сили да сведете количеството забрани до минимум, а за да го постигнете, е нужно поне обстановката в дома да е подготвена за това, че в нея да иска да се задейства детето.

За родителите по принцип е тежко, че при стълкновенията с ограничения на детето ще му е нужно известно време, за да се примири с това, че не може да получи желаемото или да извърши някакво действие. Уви, невъзможно е да се примирим с реалността, ако не преживеем известен дискомфорт и не се убедим, че той не е смъртоносен.

Не е нужно да оставяте детето само в тази мъка. Възможно е Вашето съчувствие да облекчи неговото страдание. Но да съчувствате не значи да отстъпвате. Това налага голяма отговорност върху родителя, формиращ своето изискване. Невъзможно е да настоявате на своето, ако го заплашвате с неща, които няма да направите в действителност. Например, ако сте обещали да оставите детето в магазина, в случай че сега си тръгне с Вас, и не успеете да изпълните заплахата, ще Ви се наложи да признаете, че думите Ви не струват нищо.

Анализ на грешката

Невярно решение: понякога да разрешавате това, което обикновено забранявате.

Краткосрочен ефект: детето престава да се огорчава, сърди или привлича вниманието Ви с прояви на гняв.

Последствия: детето продължително проверява, дали този път пък няма да отмените забраната.

Вярно решение: предварително да създадете условия, в които да бъде лесно да се ограничите с минимум забрани и да ги следвате безпрекословно; да формулирате изискванията и санкциите си така, че те да бъдат реално изпълними и от Вас, и от детето, отчитайки неговата възраст и индивидуалност. Да се учите да проявявате едновременно емпатия и съчувствие към огорчението на детето и настойчивост и последователност в своите изисквания.

Още по темата: