Основни родителски грешки във възпитанието на децата: Грешка № 2
Грешка № 2: Телевизор, компютър и аудио-визуални устройства
За повечето възрастни работещият телевизор е не само вид хоби, но и фон за много битови дела, източник на теми за общуване и разширяване на кръгозора. Добро сравнение е това на телевизията с алкохола: може да се дискутира много за ползата или вредата от алкохола за възрастните, но със сигурност не трябва да се разрешава употребата на алкохол на деца. Поради определени причини с телевизията нещата стоят по абсолютно аналогичен начин: независимо то това дали Вие виждате полза или вреда от гледането на телевизионни предавания, в развитието на децата телевизията нанася ущърб.
До шест години децата притежават специфичен попиващ разум, мозъкът им работи различно от този на възрастните. Това ги облагодетелства със способността да приемат огромно количество информация за човешката култура и света около тях за много кратко време. Всичко, което се повтаря или предизвиква интензивни емоции дори еднократно, става част от личността на детето и буквално се запечатва в мозъка им. Бързото темпо на усвояване на информация се постига за сметка на това, че тя не се сортира, не се систематизира и оценява така, както това произтича при възрастните.
Освен това в тази възраст децата тъкмо започват да изграждат своята личност в цялата ѝ сложност, поради което много функции на зрялата психика просто не могат да работят. За да понасят морални оценки, е нужно те да са определили основните принципи на морала и да са се научили да правят вериги от логически съждения.
А за да следват моралните принципи, трябва да развият желание да постъпват по съвест и да тренират волята си. За да могат да отделят важното от маловажното, типичното от случайното, характерното от съпътстващото, е необходим колосален опит от ранни впечатления и умение да се категоризира, който опит продължава да се развива и усъвършенства в училищна възраст.
Телевизията изглежда по абсолютно различен начин за детето – дори да не му позволявате да гледа филми и предавания за възрастни. Какво се повтаря най-често? Рекламата. Способно ли е детето да я счита за неважна или допълнителна по отношение на предаването? Не.
За да прецените правилно какво впечатление прави рекламата на децата, си представете, че сте извънземно, което, като Мила Йовович във филма „Петият елемент“, преглежда много часове видеоматериал, за да си състави представа за земляците. Как бихте разсъждавали Вие за живота, ако най-честите съобщения за него са рекламите?
Рекламата постоянно експлоатира темите за секс и насилие, постоянно транслира идеята: ти си малоценен, ти не си щастлив, ти си по-лош от другите, затова трябва да купиш рекламирания продукт. Рекламата, адресирана към деца, ги въвлича в гонката на потребителството толкова рано, че те вече не успяват да разпознаят нищо друго.
Ако смятате, че това е излишно драматизиране, обърнете се и погледнете в кутията с играчки на своето дете. Има ли много небрандирани елементи? Кукли, които не са персонажи от детски филмчета, конструктори, които не са украсени с изображенията на същите персонажи? Какво е изобразено (и защо точно това) на кутиите с моливи, тениските, раниците, четките за зъби, мебелите? Как изглеждат лакомствата, които Ви молят да им купите? Деца, далечни от тази пост-продуктова суматоха, съществуват. И почти винаги това са деца, изолирани от рекламата в ранна възраст.
Повечето детски сериали и филми са крайно съмнителни от гледна точка на моралните образци. Още повече, че редица технически подходи, улесняващи производството на такива филми – например, повтарящите се сценки – тренират клиповото мислене.
Но всичко написано до тук е по-малкото зло. Има причина, поради която даже хубавите детски филми, предавания и видеоигри са вредни за децата, особено до три години. Работата е там, че ползата от каквато и да е видеоредица, даже интерактивна, е основана не само на нейното съдържание, но и на определена компетентност на мозъка, който я възприема. Първо се учим да действаме в реалността, интерпретираме впечатлението, попадащо на очната ретина и всички органи на чувствата, и несъзнателно се учим да моделираме действителността на основата на тези сигнали.
Можем да предсказваме колко далеч е даден предмет, с каква форма е, как трябва да се движим, за да го вземем или докоснем, колко бързо и къде ще се премести той, ако се движи, и така нататък. По никакъв друг начин, освен чрез собствения си опит, не можем да се научим да вършим тази огромна работа за осмисляне. Детето няма да може да се научи да ходи, ако само гледа видео с ходещи деца, или играейки в интерактивна игра-проходилка. Да мисли и да разбира то ще се научи само действайки самостоятелно в реални условия.
Пълноценно да използва за образователни цели модели от околния свят (а всяка картинка, аудио-, видеозапис, игра, книга са именно модели) може само човек, натрупал достатъчно опит от собственото моделиране на действителността. И ако не е готово за възприятие на картини или книги, детето просто ще изгуби интерес към тях и ще се заеме с нещо, което ще му позволи да се научи да възприема такива обобщения. В случая с аудиовизуалните технологии се случва съвсем друго. Детето изпада в транс-подобно състояние, в което изглежда увлечено, вниманието му е погълнато и то не търси подходяща дейност, не прави нищо, за да стане по-подготвено за продуктивно използване на моделите от реалността. Така това, което би могло да бъде полезно, се превръща в отрова.
Да се създаде разнообразен виртуален свят за детето е много по-лесно, отколкото реална, малко или много, богата и безопасна среда. Детето, замръзнало пред таблета или екрана, не изморява от околните с кипяща дейност. То не иска помощ в търсенето на нови занятия, не рискува, измисляйки си все по-нови видове двигателна активност, не се опитва да прави онова, което не му се получава, и не прави грешки в хода на тези опити. То не изпуска, не разлива, не цапа, не шуми, не използва вещите не по предназначение. Не се учи да обича и общува, не придобива активна реч, не тренира нервната си система да моделира, да предсказва и да разбира околния свят, не се развива пълноценно.
Отделно внимание заслужават технологиите за допълнена реалност, които дезориентират детето в разбирането на реалността. В мрежата има видеоклипове, показващи реакцията на малките на редактора на изображения на камерата. Създателите вероятно са мислели, че създават подборка от забавни моменти. Но на видеоклиповете много добре се вижда, че децата реагират със силен страх на всяка промяна на своето отражение или изображението на родителите си – независимо от това дали се появява нещо страшно, или мило. Децата се плашат от самия необясним факт на метаморфоза, който руши тяхната увереност в това, че вече са постигнали някаква компетентност в разбирането и предсказването на околния свят.
Анализ на грешката
Невярно решение: да позволите на детето да гледа това, което гледате по телевизията Вие, да включвате на детето в предучилищна възраст детски филми, разчитайки на развиващия ефект на телевизионните предавания и интерактивните програми.
Краткосрочен ефект: детето е заето с гледане или игра.
Последствия: детето изпуска важни възможности за развитие, които са осъществими само в активната самостоятелна дейност в реални условия. То попива съмнителни етични и естетични стереотипи. Стимулира се агресивността, претоварва се визуалния канал на възприятие.
Вярно решение: да повишавате собствената си педагогическа компетентност, която ще позволи да се създават условия, в които детето ще може отчасти самостоятелно, отчасти с Ваша помощ да действа, експериментира, играе и развива. Да създадете дом, удобен и безопасен както за самото дете, така и за всички членове на семейството.
Да планирате семейния живот така, че в него да има време за общуване на родителите с децата. Да развивате и поощрявате самостоятелността на децата в бита. Това намалява родителското натоварване и едновременно дава на децата жизнен опит за самостоятелна активност в реалния живот, който те впоследствие използват за самоусъвършенстване в най-различни аспекти: от фината и грубата моторика до речниковия запас и обширните знания за околния свят.
Още по темата:
Leave a Comment