Основни родителски грешки във възпитанието на децата: Грешка № 4
Грешка № 4: Детоцентризъм
Развитието на цивилизацията води до резултата, при който децата стават все по-малко, а все повече внимание им се отделя. Този факт би трябвало да говори за това, че децата израстват, обградени от грижи, с големи възможности, а следователно – по-щастливи, умни, образовани, зрели.
Но статистиката казва обратното: количеството инфантилни, не умеещи да поемат отговорност, емоционално нестабилни млади хора главоломно расте. Синдромът на „Питър Пан“ придобива характера на епидемия: децата не желаят да порастват.
Една от основните причини за тази печална тенденция се крие във факта, че на мода влезе образът на родителите, съревноваващи се в това колко много влагат във възпитанието на своите деца. Девизът на човечеството „Най-доброто – за децата!“ ражда армия от пораснали, но не възрастни хора. Та кое нормално дете ще иска да престане да бъде такова и да се лиши от привилегиите, които му дава този статус?
Да си голям престана да бъде възможност да се реализираш по-добре, да взимаш решения, да правиш избор и се превърна в период на доминиране на неприятни задължения над развлеченията. Много деца не намират удоволствие в грижата и помощта. А значи, или не умеят да ги проявяват, или дълбоко в душата си ги считат за задължение, скъпа отплата за възможността да дружат или обичат някого.
До голяма степен това се дължи на факта, че в нужния момент родителите са се оказали неспособни да създадат нови отношения с децата си. Малкото дете се обича по подразбиране. Действително, да се научиш да живееш отделно от майка си е голямо постижение на определен етап. Но впоследствие основата на отношенията не се гради върху това, че детето е оцеляло, а върху сътрудничество на почвата на общи интереси, доброжелателно общуване, взаимна подкрепа.
Ако от детето не започне да се изисква по-голяма емоционална зрялост, отговорност и личен принос в отношенията както с родителите, така и с другите хора, то постепенно природното желание за сътрудничество угасва. Пораствайки, детето, дори вътрешно да разбира, че не е център на Вселената, дълбоко в себе си, на основата на полученото в детството си отношение, страда за привилегированото положение, вместо да се наслаждава на възможността да бъде активно и дейно както в отношенията, така и във всичко останало.
Анализ на грешката
Невярно решение: да давате на детето на всяка цена всичко най-добро, от модерни играчки до многочислени развиващи занятия; да се наслаждавате на ролята на идеални родители.
Краткосрочен ефект: може да бъде различен в зависимост от това как именно родителите въплъщават в живота идеалния образ: детето действително през цялото време е заето с нещо. Понякога получава достатъчно внимание от значимите за себе си възрастни, възможно е да демонстрира успехи в училищната или извън учебна дейност.
Последствия: детето свиква с позицията на развличано; често не умее самостоятелно да се заеме с нещо. Като цяло, желанието да бъде самостоятелно и независимо, не получавайки нужната подкрепа, угасва, и детето се вживява в позицията си на зависимо както на битово равнище, така и в процеса на решаване на житейски задачи.
Рано или късно вследствие на всичко това възрастните се оказват претоварени. Детето придобива ролята на жертва за сметка на личните интереси на своите родители и по-късно се стреми да отложи собственото си родителство за по-късен етап (или изобщо да го избегне), за да „успее да си поживее". Често детето не получава достатъчен опит за сътруднически отношения, не умее в достатъчна степен да зачита интересите и желанията на другите хора. Това силно затруднява близките отношения даже с родителите, да не говорим за останалите връзки.
Вярно решение: да строим отношенията на принципа „детето в семейството“, а не „всичко за детето“. Да приемаме грижата за децата като част от собствения живот, да разкриваме собствения си потенциал и да реализираме своите интереси. Да предоставяме на детето повече възможности за действие, в зависимост от неговата възраст, да създаваме условия за самостоятелност и независимост във всичко, за което детето е готово, колкото се може по-рано, от обличането до избора на професия.
Съобразно възрастта да му позволяваме да се сблъсква с последствията от безотговорното поведение. Тук е важно разбирането на детската психология: не трябва да се изискват от детето същите неща, които и от възрастния, защото то е различно. Но е нужно постепенно, стъпка по стъпка, да го приближим до независимостта и отговорността на възрастния и свободата за самоопределяне, които те предоставят.
Още по темата:
Leave a Comment