Основни родителски грешки във възпитанието на децата: Грешка № 1
Към момента на повява на бебето на бял свят младите родители, като правило, вече са прочели десетки книги по педагогика, психология и педиатрия и си представят добре, как ще го възпитават. Но да се застраховаме срещу грешки е практически невъзможно, все пак, понякога сме уморени, взимаме необмислени решения, нервничим и се вбесяваме. В следващите редове ще разберем кои са най-разпространените педагогически грешки и как бихме могли да ги избегнем?
Грешка № 1: Игнориране, отхвърляне, поставяне на етикети на детето
В тази област много родители надценяват собствената си осведоменост. Всички се досещат, че да се крещи на децата е непедагогично, че е вредно за нежната детска душа да му се казва: „Не те обичам“, че е лошо да не се вниква във вътрешния мир на детето. Но далеч не всички осъзнават, че съществуват по-малко очевидни прояви на отхвърляне на детето.
Доста често на децата се отказва правото да чувстват това, което изпитват, и толкова силно, колкото го преживяват. Не ни е приятно, когато на децата ни им е лошо, голямо е желанието да опазим самите себе си, стараейки се да отвлечем вниманието им от отрицателни емоции: огорчение, страх, гняв, завист. Не искаме нашите наследници да изпитват подобно нещо и се опитваме да ги убедим, че това не се случва. Нерядко родителите бъркат социално-неодобряемото поведение и чувствата. Не трябва да се удрят другите, от яд да се чупят неща, но гневът сам по себе си е нормална реакция на човек, който не получава това, което иска. Нашата задача се състои в това да помогнем на децата да се научат да действат конструктивно в подобни ситуации: да се примирят с това, че е невъзможно да получат всичко и веднага, да решават конфликти, да се договарят, да чакат, да планират.
Понякога на децата им се налагат неизпълними изисквания, диктувани от стереотипи, или желаното се представя за необходимо. Момчетата не плачат, момичетата не се цапат, силните не се страхуват, умните не правят глупави постъпки, по-големите деца обичат по-малките – и така до безкрай. Животът е разнообразен и многостранен, но и той, и самите ние сме далеч от идеалите. Можем да се научим да се усъвършенстваме и да използваме или да преодоляваме своите несъвършенства. Децата, от които родителите изискват те да бъдат съвършени, са обречени на неуспех.
Децата могат силно да се разстроят за незначителни неща. Ние, възрастните, също се притесняваме за едно и също нещо в различна степен. Ако сте огорчени, защото сте скъсали любимата си рокля или сте счупили порцелановата кукла, останала от баба Ви, то няма да Ви се стори уважително утешение от рода на: „Нищо, няма страшно“. Но когато детето се тормози, че не може да занесе вкъщи дупката, която току-що е изровило в пясъчника, Ви се случва дори да се посмеете над неговото нещастие. Ние, родителите рядко осъзнаваме, че отказваме на детето и неговият живот, неговите интереси да са важни и ценни.
Друга трудност се заключава в осъзнаването на факта, че етикетът, несправедливото обобщаване са обидни и унизителни в същата степен, колкото и негативната или положителна оценка. Тоест „умник“ и „глупак“ в еднаква степен се явяват външна генерализирана оценка. По едни и същи причини всички хора (и особено децата) имат нужда от конструктивна критика и похвала. Когато показваме конкретни недостатъци така, че да е разбираемо как те могат да бъдат поправени, детето не се отчайва, а се усъвършенства. Когато показваме конкретни достойнства, обръщаме своето и неговото внимание върху това, че именно то е направило нещо по-добре, отколкото вчера, просто констатираме фактите за това, което прави детето, то самото се учи да анализира резултатите от своите действия и самостоятелно да чувства удовлетворение от това, което прави.
Анализ на грешката:
Невярно решение: да описваме проблемната ситуация с обобщенията „Лошо“, „Добре“, „Отлично“, „Безобразие“ или да му заповядваме да престане да чувства: „Не плачи“, „Не се ядосвай на сестра си“, „Няма страшно“.
Краткосрочен ефект: родителят успокоява самия себе си, детето се затваря и се старае да не показва това, което не се харесва на родителя, което изглежда като подобряване на поведението.
Последствия: детето не развива способност да разбира своите чувства, не се учи да реагира конструктивно на тях, усвоява манипулативни стратегии в общуването; по-податливо е на психосоматика (все пак игнорираните чувства не изчезват). Детето не е уверено в себе си и е зависимо от външна оценка, не умее конструктивно да критикува и хвали резултатите от своя и чуждия труд. То получава сигнал „Не си добър такъв, какъвто си“ или не чувства, че го забелязват, тъй като в обобщените оценки не присъства нищо лично.
Вярно решение: да развивате собствената си способност за конструктивна критика и похвала, за безоценъчно мислене, за построяване на адекватно самоотношение и самооценка. Да се възхищавате на живота на човек, притежаващ тези прекрасни навици, а заедно с това и да ги прилагате по отношение на собствените си деца и да служите за пример на зряло отношение към живота.
Още по темата:
Leave a Comment