За джобните пари на децата

5 правила как да говорим с децата за финанси

Темата за парите е една най-сложните във възпитанието на децата: в едни семейства разговорите за пари просто се избягват, в други – децата се обсипват със скъпи вещи вместо родителите да общуват и да прекарват време с тях. Психолозите са на едно мнение, че това категорично не бива да се прави. Отговорното отношение към финансите, заложено от родителите в детството, ще помогне на детето да избегне много проблеми в бъдеще: да не харчи повече, отколкото изкарва, да планира големите покупки и да се откаже от големия брой кредити в полза на спестяване или инвестиции.

Говорете за пари пред детето

В някои семейства не е прието да се разговаря за пари пред децата. Всичко се свежда до двете популярни фрази: „Нямам пари“ или „Вземи, само ме остави на мира“. В бъдеще при детето, което не е научено как да се отнася с финансите, започват трудности с приоритетите. В момента, в който детето започне да се интересува откъде идват парите, как ги изкарваме, защо не можем да му купим желаната от него вещ – на всички тези въпроси трябва своевременно да се отговори. Не бива да чакаме то да достигне определена възраст, за да го подготвим. Главното тук е да съблюдаваме баланс: от една страна, да удовлетворим любопитството му, от друга – да не го натоварваме с трудностите на възрастните: то не е длъжно да чувства товара от отговорността на родителите.

Показвайте на детето как да се отнася с финансите чрез своя пример

Детето копира действията на родителите и най-близкото обкръжение. Децата още не могат напълно да разберат, кое е правилно, а кое не, и на подсъзнателно ниво считат именно Вашия модел на поведение за единствения верен. Затова, ако говорите едно, а правите друго, малчуганът ще копира не думите, а действията. Не е нужно специално да слагате детето на стола и да го обучавате на финансова грамотност. Достатъчно е да го водите с Вас в магазина и да обсъждате цените на продуктите, кое е изгодно, а кое – не. На същия принцип можете да обяснявате на децата за какво е правилно да се харчат пари. Например, винаги се старайте да не се поддавате на съблазните за необмислени и импулсивни покупки пред децата. Ако пред очите им харчите пари за щяло и нещяло, то те ще постъпват по същия начин.

Давайте на детето джобни пари и го поощрявайте да ги изкарва самостоятелно

Детето няма да се научи да се разпорежда с парите си, ако не разполага с такива. Дайте му джобни средства за цялата седмица и му позволете самостоятелно да се разпорежда с тях. Чрез метода проба – грешка то ще разбере как да формира бюджета си и ще се научи да планира разходите и покупките. Въпросите за парите стават особено актуални, когато детето тръгне в първи клас. Именно в този момент започват обсъжданията по темата кой е по-добре облечен и чия раница е по-хубава. А още в училище децата попадат в лавката, където всеки ден си купуват купчини лакомства, а другите се чувстват неравностойни. За да избегнете и двете ситуации, обсъдете джобните разходи с детето още в първи клас. Поговорете за това кое в лавката е вредно, съставете списък с покупки за всеки ден. И добавете към него едно лакомство по избор за седмицата, което дори да не е много полезно, радва детето. Като резултат ще излезе нужната сума джобни пари за всеки ден. Позволете на детето активно да участва във вземането на решения, така то ще се научи строго да се придържа към правилата и няма да се чувства неравнопоставено.

Когато детето е по-голямо, с него се налага да се обсъждат не само джобните пари за обяд и закуска. То приема личния пример на родителя като определящ за своето отношение към парите. С него изобщо не са ползотворни лекциите и нравоученията, то просто приема Вашия модел на поведение. Понякога, ако децата все пак не са направили сметката си добре, и парите не им стигнат до края на седмицата, може да им дадете назаем. Това е добра възможност да отработите сценариите на парични отношения, които биха могли да възникнат занапред в живота му. Именно сега, когато те пораствае, е нужно да им създадете култура на парични отношения, в която самите пари са вторични, първични са порядъчността и честността.

Обяснете, че колкото по-висока е целта, толкова по-голямо е равнището на доходи

Хората, при които доходите растат, си поставят цели и следват определен план. Важно е да разясните това на детето и да му помогнете да определи своите способности: какво му харесва да прави, а кое не му се получава много добре. Децата трябва да имат възможност да развиват своите навици, да растат и да постигат определени резултати. Ако виждате, че детето притежава добри навици и знания в някаква област (например рисува добре), предложете му да изкарва парите си именно с това. То може да потренира върху Вас или да дава уроци на други деца. Не си струва да пренебрегвате различните начини за изкарване на пари: детето ще намери своя път, единствено ако има избор.

Освен това е важно да му обясните, че не винаги се получава да се изкарват пари с това, което обичаш да правиш, че човек може много да се труди, но да получава стотинки за труда си. Например далеч не всички художници, футболисти, дизайнери на дрехи стават известни. В същото време воденето на блог в днешно време позволява получаването на немалки суми. Важно е да обясните на детето, че развитието на пазара, популярността на професията и дори регионът могат силно да повлияят на заплатата, поради което този въпрос трябва да се разгледа обстойно. Вероятно ще му бъде трудно да осъзнае това веднага, затова използвайте интересни примери от живота.

Повтаряйте, че парите не са цел, а средство

Финансите полагат основата за добър живот, но не бива да се превръщат в самоцел. Покажете на детето, че може да се радва на живота, независимо от количеството пари в портмонето. Да се учи на принципа, че не всичко в живота се купува и продава, е нужно от ранно детство. Спортувайте, без да използвате фитнес залата за това, излизайте на палатка сред природата, ходете на походи, пускайте децата на детски лагер.

Тези действия, разбира се, не изключват на 100% финансовите разходи, но максимално ги ограничават, давайки възможност за проверка на своите лични способности на практика, да се развие чувство за прекрасното, радостта, усещането за свобода.