Как да реагираме на забележките на околните по адрес на детето?

Отговори на актуални въпроси, които вълнуват съвременните родители

Ситуацията, при която странични хора правят забележка на дете, на практика е позната на всички родители. Как да реагираме на подобни реплики, за да не навредим на малчугана и не да не влезем в конфликт с непознатия.

В нашата култура са много разпространени непоисканите съвети и забележките на странични хора, на първо място, към децата и техните родители. И възрастните, и децата възприемат такива действия като нахлуване в личното пространство, те чувстват раздразнение и злоба, а някои от тях – тревога и вина. Когато чужд възрастен човек изказва мнението си за поведението на детето, той демонстрира съмнение в наличието на достатъчен авторитет и ниво на компетентност на родителите. Този, който прави забележка, се оказва в позицията на експерт и сякаш се опитва да изземе функциите на възпитател на детето.

Но понякога се случва непознатият буквално да е принуден да се нагърби с тези функции. Така се случва, когато родителите поради някаква причина не могат или не искат да реагират в момент, когато поведението на детето е опасно за самото него или за околните. Целта на подобна забележка в този случай е да предотврати някаква заплаха, да опази, да спре опасно поведение. Ако детето със своето поведение пречи на някой от околните или се държи не в съответствие с приетите за общественото място правила – например, говори високо по време на театрално представление, бута се или цапа с обувките си нечии дрехи в обществения транспорт – забележката на непознатия има за цел да защити собствения му комфорт или комфорта на другите хора.

В описаните случаи вредата от нежелано нарушение на личното пространство на родителя и детето може да бъде балансирана с условна полза за малчугана или околните. Във всички останали случаи, в които детето се държи в съответствие с възрастта и социалната ситуация и това поведение не е опасно и не е очевидна пречка за околните, родителите имат право да защитят личното си пространство, своя авторитет, стил на живот и методи на възпитание.

Непоисканите съвети и забележки често стават източник на стрес за родителите. Една от задачите е да се научат да реагират на подобна критика и да защитават своите принципи, избягвайки конфликти и дискусии. За да реагират спокойно и адекватно на забележки, е важно те да достигнат определено ниво на увереност в себе се и своята родителска компетентност. За това способства разбирателството по въпросите за възпитание в родителската двойка (когато партньорите съгласуват помежду си методите на възпитание и поддържат съвместно идеите си) и достатъчното знания и опит. Често съвети и забележки се дават от другите хора от най-добри подбуди, особено в случаите, когато поведението на детето може да бъде сметнато за небезопасно. Понякога е достатъчно вежливо да благодарите на съветника и да не продължавате повече комуникацията.

Когато нежеланите съвети или забележките касаят въпроси относно здравето, възрастовите особености или външния вид, е уместно вежливо, но твърдо да кажете, че с възпитанието и развитието на това дете се занимават само неговите родители и в дадения момент те не се нуждаят от никакви консултации от непознати хора. Важно е да се помни, че много забележки се правят от хора, които не притежават образование или специални знания по детска психология, педагогика и медицина. От тук следва, че тяхното мнение може да бъде погрешно, а Вие не сте длъжни да им доказвате своята правота. Понякога най-лесно е физически да прекъснете контакта – да се отместите, обърнете на другата страна, отколкото да губите време и сили за спор с непознати хора.

На децата, по-големи от четири години, е редно накратко и спокойно да се обясни, защо родителите са реагирали на забележката на непознатия по един или друг начин, особено ако децата задават на въпроси на тази тема.

Забележките от непознат човек се различават принципно от забележките на родителите. И не само в съдържанието, което може да бъде както справедливо, така и не особено. Такива забележки могат силно да наранят детето и да нарушат неговите взаимоотношения с родителите, да потъпчат доверието в семейството. Това се касае особено за деца над 3-годишна възраст. За децата в по-ранна възраст, например до три години, оценките на околните все още не значат много. По друг начин стоят нещата с деца в предучилищна и училищна възраст. Ако мама или татко са разрешили на друг възрастен да нахока или да се скара на детето, то може да реши, че родителите не са се застъпили за него и занапред също няма да се застъпват. Следствие на това може да стане понижаване на самооценката, появата на неувереност в себе си и тревожност. Затова не бива да заставаме на страната на този, който прави забележката, и да се присъединяваме към нападките му.

Какво конкретно да правят родителите? Независимо от това дали забележката е справедлива, или не, следва да се благодари за нея. Ако детето е действително виновно, може да се добавят извинения и да се отиде настрани с малчугана. В никакъв случай не започвайте да се карате на детето пред чужди хора. Ако то е виновно, направете му забележка насаме, обяснете му къде не е било право и какво е по-добре да прави в такива ситуации. Ако обаче, според Вас, забележката е несправедлива, може да обърнете внимание на детето на това, че всички хора са различни, и това, което на едни се харесва, на други може да не се понрави.

Ако смятате забележката за несправедлива, кажете на детето това, подчертайте, че Вие не мислите така.

Има ли смисъл да обсъждате нещо с човека, който е направил забележката? Това няма да донесе никаква полза на Вас или детето. Този, който е направил забележка, често е раздразнен, готов за спор. Нужен ли Ви е този спор? Ако чувствате потребност прилюдно да защитите детето, направете това коректно.

Ако непознат прави забележка, значи той има причина за това. Най-вероятно той изпитва чувство за отговорност за произтичащото и е решил да Ви съобщи за това. Ако ситуацията по никакъв начин не касае благополучието на Вашето дете или другите хора, благодарете му за участието и му съобщете, че контролирате всичко и няма причини за безпокойство.

Ако все пак Вашето дете нарушава нечий покой или причинява неудобство на околните, дори вреда, незабавно го спрете и се извинете. Ако сте пропуснали произтичащото, няма да бъде излишна благодарността за вниманието, още повече ако непознатият е видял случващото се по-рано от Вас.

Съществува ли риск от вреда за Вашето чедо или за някого другиго, ще се наложи да решавате Вие. Това е Ваша отговорност.

И за да не се впуснете в спор и търсене на виновни, следва да се ръководите от нормите и правилата за поведение в обществото. Основните правила са достатъчно прости: не трябва да се вреди на себе си и на другите.

След като спрете детето, е важно да покажете на непознатия, че сте го чули. Обикновено „благодаря“ ще му позволи да разбере, че сте поели отговорността. Ако в същото време детето продължава да прави онова, което е правело, непознатият, най-вероятно, ще помисли, че е бил „вежливо изгонен“, и по-нататъшното развитие на събитията ще зависи от темперамента на участниците в конфликта.

Представете се за една секунда в ролята на детето. Вашите помисли са чисти и сте пълни с ентусиазъм. Децата винаги имат идея, която ги грабва, и те напълно ѝ се отдават. И изведнъж Вашата майка или баща Ви спират. В този случай най-малкото, което ще трябва, е да Ви се обясни каква е причината за вмешателство. Затова е много важно да обясните на детето какво е послужило като причина за забележката и защо Вие сте съгласни с непознатия. Но това не е всичко. Ако детето се е разстроило, Вие сте длъжни да му разкажете как може да се реализира неговата идея чрез допустимо в обществото действие. Например: „Ние с теб ще отидем да поиграем там, където е безопасно“, „Хайде да нарисуваме картината вкъщи“. Детето търси инструкции как да използва пространството. И ако не ги получи навреме, то действа така, както може.